Публикувам мой отговор на анонимен въпрос в БАЕП – ако и Вие имате нужда от насока, можете да го зададете в групата ни.
Отговорът очертава някои ключови положения около това как да постъпим, когато децата ни са превъзбудени, как да им помогнем да се саморегулират.
ВЪПРОС:
”Синът ни е на 3.2 г. и не знаем как да се справим с него в дадени ситуации. Като цяло е много умно дете, говори доста добре за възрастта си, задава много въпроси за всичко, което го заобикаля.
Гледан е от баба си през деня докато сме на работа и след обед си го взимаме. Тя го е научила на много стихчета, песни и всякакви игри подходящи за възрастта.
До тук всичко е добре, НО проблема е, че когато е радостен, много се превъзбужда психически. Давам пример: имаме гости или сме на гости/ заведение и има повече хора , които му обръщат внимание. Започва да се прави на интересен като обижда, бяга хаотично, иска само той да говори и всички да се съобразяват с него. Когато се заиграе с деца /почти винаги е най-малък/ иска да ги командва и да определя правилата. Въобще не се заиграва с връстници.
Изкарвам го на вън да си поговорим, че така не трябва да прави, че не е хубаво, обещава, че ще слуша и до няколко минути всичко се повтаря.
Когато е с баба си през повечето време от деня много я слуша, както и ако е само с мен или с баща си. Но съберем ли се дори всички в къщи, вечер повечето пъти става доста палав. Много тормози сестра си, която е 15 годишна. Взима и нещата и ги хвърля в коша/крие ги, скубе, удря , но в същото време постоянно я търси и иска да играят. Ако му дам нещо за ядене например , първо носи на нея и тогава взима за себе си.
Пробвали сме и с добро и с лошо, но няма големи резултати. На моменти се отчайвам, на моменти се притеснявам до кога ще продължи това и как ще го възприемат в градината. Със съпруга ми се чувстваме досна неудобно в такива ситуации пред хора навън.
Моля за съвет специалистите, както и ако някой е бил в такава ситуация.
Благодаря предварително!”
ОТГОВОР:
Здравейте!
Разбирам безсилието Ви.
Ще Ви споделя някои заглавия на книги – моля, прочетете ги, за да разберете детето си. В днешно време сме силно откъснати от инстинктите си за съжаление и подхождаме към децата по начини, които са меко казано неефективни. Така че без да потърсим какво и как, трудно ще се получи.
Това, че не е “хубаво” да прави така за него не означава нищо. Защо да не е хубаво? Не е удобно за нас като възрастни, за децата си е много хубаво. Той търси внимание и го прави както може! На тази възраст децата нямат кой знае какво умение да се регулират волево и да го очаквате от него е нереалистично. Всъщност му давате посланието “ти нямаш право да имаш нужда от внимание, това е лошо!” Вместо “виждам, че имаш тази нужда, сега ще те насоча как да я удовлетворим по подходящ начин!”
Когато започне да се държи така пред гостите можете да подходите с:
“Ей, май на някой много му се иска да покаже някои смешки, а! Виж колко много сила идва в теб, когато наоколо е пълно с хора!”
Това е всъщност прилив на адреналин.
Детето Ви не се държи лошо – просто е превъзбудено, защото нервната му система е незряла и то НЕ МОЖЕ да се справи. Колко и да му казвате, че не бива, то няма да може да се справи с това. Затова на първо място го научете да го разпознава с точно такъв тип изречения като горното. След това:
- Хайде двамата с теб да отидем за малко в другата стая/да излезем ЗАЕДНО.
Подкрепете го да изкара енергията си през тялото, което ще рече да му помогнете да се корегулира – това го учи да се саморегулира.
Което може да стане с:
Насочете го да се върти като пумпал с ръце перпендикулярни на тялото; да се търкаля на земята, да прави кълбо, да реве като лъв, да скача трупешката, да скача на един крак;
В тази посока са начините за саморегулация. След като го усетите поуморен, опитайте да го гушнете, леко да го потупате по гърба, или бързо да раздвижите ръката си по гърба му, така че да усети плътен допир. Можете да му покажете да сложи ръка на коремчето си и да вдиша и издиша дълбоко.
И това отново и отново. Вместо забраните и наставленията.
Децата ни учат на гъвкавост. Синът Ви несъзнателно и естествено Ви учи на това – и Вие, и мъжът Ви да се поразчупите 🙂 Това е безценен урок! И животът ще е много по-лек и приятен, ако си вземете една, както метафорично я наричам “хомеопатична доза” от това, което сина Ви показва.
Същото е и със сестра му – насочвайте го към корегулация, не значи, че ще е лесно и работещо всеки път, не е и възможно. Можете да му казвате (а и тя самата):
- О, това боли! Така не. Съм съгласна да играя с теб!
- Това не е приятно за кака! Така тя няма да иска да играе с теб!
Нека вижда какво е последствието. Когато е много ядосан няма смисъл нищо да се обяснява – дайте му малко въздух и пространство като просто не казвате нищо или кажете само “Някой май много се ядоса!”
И просто мълчете за известно време. Без караници, решения, наставления и т.н. Това ще свали емоцията му – гневът трае около 90 секунди само. Ако не бъде подклаждан отново и отново със съпротива от другата страна и борба.
Едва след това, го насочете към това да направи нещо с тялото си. Като поотмине първоначалния пик на гнева. Или го разсейте, това има своето място също.
- Я да видим сега дали ще се сетиш какво можем да направим ЗАЕДНО?
И тук вече Вие решавате какво може да е това.
Слагам тук няколко статии и две конректни книги, с които да започнете – полека лека с малки стъпки. Ще си помогнете много на самите себе си, това е нещо, което да направите за цялото смейство, не само за детето си!
Детето НЕ се държи лошо… (откъс от “Избухливото дете”)
Наръчник за саморегулация на емоциите
Трите компонента на МОТИВАЦИЯТА (как да съдействат децата)
Детето не ме чува, колкото и да ПОВТАРЯМ! Въпроси&Отговори
Книги като за начало:
- Съзнателно родителство – Елена Петрова
- Забравеното изкуство да възпитаваш – Микалийн Дюклеф
Успех!
