Един подход, с който се предизвиквам е, че вместо да слагам етикети и оценки (позитивните думи също са такива) – опитвам да споделям на хората с какво са обогатили живота ми.
Свикнали сме да казваме думи като “Хубави неща казваш”, вместо например “Когато си говорим, ми даваш нови перспективи и ми е любопитно да те слушам”.
Не че не е приятно да чуем първото – при второто вече разбираме точно как ОБОГАТЯВАМЕ чуждия свят и фокусът в такова общуваме не е в получаването на ласкателство, а в самото действие, което има конкретен смисъл за всички страни.
Затова днес давам някои примери с думи към ДЕЦАТА, които могат да обогатят живота им – и нашия.
Когато им говорим, поставяйки етикети като “добър-лош”, “послушен-непослушен”, както и други като “хубав/а”, “умен/а”, “смел/а”, “срамежлив/а”; всъщност ги обуславяме да се стремят повече към ВЪНШНО ОДОБРЕНИЕ и то да “тежи” повече от вътрешния им любящ глас.
И че са “добри”, ако следват нечии ИНСТРУКЦИИ, а “лоши”, ако удовлетворяват свои НУЖДИ така, както могат най-добре в МОМЕНТА – било то чрез викане, плачене, мрънкане! В действителност имат нужда от подкрепа да намерят нови начини и разбиране, че правят най-доброто, което могат СЕГА.
Изисква се усилие да общуваме осъзнато и с уважение – за себе си избирам да го полагам всеки ден! Знам, че е подарък и за мен, и за другите.
Вярвам, че това е тема, която касае всички ни – далеч не е само родителска. В основата ѝ стои общуването именно с уважение и емпатия. А те са основната подправка на вкусния живот!
Следва откъс от любима моя книга, за съжаление почти неоткриваема вече, от която тепърва ще публикувам още откъси – “Езикът на уважението” на Сура Харт и Киндъл Ходсън:
Мислите за децата ви определят как ги виждате и как се отнасяте с тях.
Ако ги виждате като безотговорни, ще сте склонни да ограничавате възможностите им да вземат решения самостоятелно и да се учат какво означава доверие. Освен това, когато казвате на децата си: “Не мога да ти имам доверие”, те най-вероятно ще го запомнят в сърцето си.
Ако вместо това виждате децата си като способни да се справят с живота си, ще им вдъхнете увереност, ще се отнасяте към тях с уважение и ще им предоставяте множество възмоожности да вземат решения сами. Представяйте си най-доброто за децата ви – ПОДАРЕТЕ им своето ДОВЕРИЕ.
Етикетите са за кутии и документи.
Те служат, за да създават категории от неодушевени неща, но не успяват съвсем точно да опишат или да разкрият истината за живата, непрекъснато променяща се реалност на майки, бащи и деца. За съжаление, докато растат, много от нас са се научили да слагат етикети и на хората. Казваме, без да мислим: Тя е толкова шумна. Той е противен. Тя се държи непристойно. Ти си груб. Аз съм свръхчувствителна.
Децата ежедневно биват наричани от родители и роднини “добри”, когато си лягат и заспиват навреме, без да създават главоболия, и “лоши”, когато за разстроени. Докато проходим вече знаем, че когато родителите ни кажат: “Бъди добро дете!”, обикновено имат предвид: “Стой мирен и прави каквото ти кажат.”
Етикетите не само са подвеждащи и болезнени, но и водят до предскаказания, които се сбъдват.
Ако непрекъснато наричате детето си мързеливо, понеже не изпълнява задълженията си по начина, по който вие очаквате, то може да повярва, че наистина е мързеливо и да започне да се държи така. “Защо да се мъча да опитвам? Ако ме виждат така, най-вероятно съм такъв.”
Децата също се учат да отдават на другите (в случая на техните родители) силата да им казват какви са всъщност. По-късно те вероятно ще предадат тази сила на своите приятели в училище и на всепроникващата рекламна индустрия, която процъфтява именно защото хората позволяват да им се каже, че имат липси от някакъв вид и нужда от съответен продукт, за да станат нещо повече от това, което са.
Когато търсим извън себе си потвърждение и идентичност, уронваме собсвеното си достойнство и самочувствие на каквато и възраст да сме.
Вместо да слгате етикети на децата си като “добър”, “лош”, “мързелив”, “трудолюбив”, “умен” или “глупав”, споделете с тях чисти наблюдения (без етикети и оценки) за нещата, които виждате, че правят и как това влияе на вас.
Вместо да наричате сина си “безотговорен”, разлепете етикета и разкажете за поведението, което ви е провокирало да използвате тази дума. Може би синът ви забравя сутрин обяда, който сте му приготвили, оставя палтото си в училище, забравя да предаде домашната си работа и т.н. Можете д кажете на сина си нещо, което той разбира.
Вместо да наричате дъщеря си “безотговорна”, защото вечер забравя да нахрани кучето, както сте се уговорили, можете да кажете наблюдение: “Оценявам това, че през 4 от 7-те вечери миналата седмица нахрани кучето, без да е нужно да ти напомням. Много съм щастлив, когато спазваме споразуменията си и работим заедно, за да се грижим за нещата около вкъщи.”
След това може да ѝ кажете как се чувствате, когато забелязвате, че през другите вечери сте ѝ напомняли да нахрани кучето. “Притесних се, когато три пъти се наложи да ти напомня да нахраниш кучето. Иска ми се да съм спокоен, че то ще бъде нахранено, дори и да не съм наоколо, за да ти напомня. Чуде се как може да намерим начин да си напомняш да нахраниш кучето всяка вечер?”
Много е възможно това напомняне от ваша страна да е най-доброто решение за момента, но и така да е, може да изследвате други възможности заедно и по този уважителен начин е по-вероятно да получите готовност за сътрудничество, отколкото ако наречете детето си “безотговорно”, “мързеливо” и “неспособно на грижи”.
Тези цитати от книгата за мен ясно и просто онагледяват темата,
която разбира се, в сърцевината си, не е никак ясна и проста – тя касае умението ни да разпознаваме чувстата си като посланици на нуждите – тоест да имаме осъзнат поглед върху самите себе си! Оттам свързването с децата е значително по-лесно, леко и естествено! Напомням – каквото и да правят те (а това важи и за нас – възрастните), то е израз на дадена нужда! И, ако този израз е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
В раздела “Ненасилствена комуникация” можете да откриете много материали за самопомощ и следващите седмици ще публикувам нови, които в момента чакат своя ред. 🙂
