Самата аз отричах дълго време смисъла от т.нар “позитивно мислене” и го припознавах като “замитане под килима”. А то абсолютно и несъмнено може да бъде точно това!
Но, не само…
Иска ми се още в началото да обърна специално внимание на нещо много значимо – всяка емоция е пратеник – насочва ни към наличности вътре в нас – например ни насочва към това, че имаме нужда да разберем и обичаме самите себе си повече.
Всяка емоция е гостенин –
ще си отиде, когато ѝ позволим да съществува, да ни подскаже каквото има да ни подсказва.
Хората изпитваме всякакви емоции – целта не е да са само хубави, нито да „разкараме лошите“ – такъв подход ги капсулира и те остават в тялото, вместо да ни насочат и след това да си продължат по пътя. Всяка емоция, бидейки гостенин, има и ще продължи да има какво да ни подсказва до края на нашия живот – идва и си отива, после отново идва и сетне пак си отива… Няма начин да ги „изгоним“, но ако ги каним на чай, това ще промени много – защото вече действаме от позицията на приемането, в което винаги има и обич.
Посланията, които си даваме
Подсъзнанието ни работи 24/7, без почивен ден, без почивна милисекунда, дори!
За разлика от нашето съзнание.
Докато спим, докато получаваме оргазъм, докато изпадаме в естествено трансово състояние по много пъти на ден, то самото спи – няма го, не приема, не реагира, не е на разположение за нас.
Но необятното море на подсъзнанието поема всичко, на което сме изложени – и шума по улиците, и птичките, които пеят, и хората, които се карат на съседния тротоар, и котето на дървото, и колоездачът, който е спрял и си връзва обувката… Всичко.
Именно поради това е от изключително значение какво казваме на себе си!
Какви послания си даваме!
Когато си даваме послания като:“Ужáсен съм, пълен провал съм, кой би ме харесал?!” или “Аз съм най-голямата глупачка, сигурно ще ме уволнят, защото пак се представям зле!”, повтаряйки ги всеки ден, нашият ум “приема”, че това е плочата, която искаме да въртим отново и отново – и дава като своеобразен подарък точно това на цялото ни същество.
Решението на проблема идва от друго място на съзнание – различно от онова, на което е възникнал. Всеки, който има дори бегъл опит с медитация и визуализация, знае, че можем да извикваме всякакви картини в своето съзнание и дори усещания в тялото си – обикновено показвам това много рано на своите клиенти, за да си дадат сметка, колко внушаем всъщност е умът им – което винаги ги води до учудващи открития…
- Съответно моят въпрос към всеки от вас е – Какви послания искате да давате на себе си? Каква реалност създавате самите вие – с какви представи и усещания разполагате? Всъщност те са далеч по-значими от онези, които другите уж ни “натрапват”.
Установяването на потребностите ни!
И заедно с написаното по-горе, следва още една, не по-малко важна част от целия процес! Установяването на това каква потребност имаме към дадения момент. Ако НЕ направим това, позитивните послания могат да се превърнат в “замазващи”.
Ще дам няколко примера, за да онагледя.
Пример 1: Детето ме ядосва, защото пищи, тича и дивее из вкъщи, а аз имам да подготвям важен проект за работа. Мога да се разкрещя с думите “Млъкни и си играй тихо!”, а мога и открия първо своята потребност. В случая това е потребността от тишина и спокойствие.
Сега на глас мога да заявя това, дори викайки: (това не е проблем – хората имаме своите емоции и няма как да сме вечно овладяни роботи) “Имам нужда от тишина и спокойствие!” и мога да обясня на детето си защо това е така – “Имам нужда от тишина и спокойствие, защото подготвям нещо много важно и ми е трудно, когато си толкова шумна в играта си.”
Какви позитивни мисли да отправя към себе си тук?
Вместо: “Супер лесно ми е, животът е супер, всичко е перфектно!”,
което не би резонирало с истинската ситуация, мога да си кажа: “Да, в момента изпитвам трудности и имам потребност от тишина и спокойствие. Знам и чувствам, че ще се справя и каквото и да се случи, ще науча нещо ново за самата себе си – благодарна съм на тази ситуация, която изкарва от мен неподозирани и позабравени парченца от моя пъзел – които също имат своето място и са прекрасни като самата мен! Обичам живота си и всички шансове, които той ми предоставя, особено богатството, което откривам в трудностите!”
Потребносите на детето в дадения пример:
Да се забавлява, да се весели. Как тази потребност може да бъде задоволена без да се вдига толкова врява? Забавлението има много форми и проявления – рисуване, тичане, скачане, каране на колело, четене на книжка, гледане на филмче и т.н., всяко има своето място и време, което да открием.
_________________________
Пример 2: Партньорът ми е забравил да ми подари цвете, въпреки, че знае, че аз искам това. Ядосвам се, чувствам се пренебрегната, иска ми се да му кажа: “Ти забравяш за обещанията си, работата ти е по-важна от мен!” Каква е потребността ми тук?
“Имам потребност да бъда чута, видяна, да бъда значима, призната, да получа грижовност.” Мога да заявя именно това с подходящите думи – вместо да го упреквам, да споделя каква ПОТРЕБНОСТ имам аз. Това не означава, че ще бъде задоволена на момента!
Какви позитивни мисли да отправя към себе си тук?
Вместо: “Връзката ни е перфектна, всичко е наред, щастлива и удовлетворена съм”,
което няма как да е винаги на 100% така, мога да си кажа: “Тази ситуация ме учи как да постъпвам към себе си и към другите. Избирам да дам обич и приемане на себе си, и на партньора си, заявявайки своите потребности и свръзвайки се с неговите – ние сме хора, които имат да се грижат за себе си – всеки до колкото може към дадения момент.”
Потребносите на партньора в дадения пример:
Тук вече зависи и от осъзнаването, което другият човек има, неговата зрялост – може да разпознае, например “Моята потребност беше да си почина и имах нужда да се прибера по-бързо вкъщи, не ми се чакаше, не ми се ходеше до цветарски магазин, щеше ми се да съм си вкъщи/ да отделя време за себе си, като правя еди-какво-си.”
Търсете потребността си зад всяка ситуация, в която изпитвате затруднение –
дори самото назоваване вече променя много – това не означава, че ще можем да задоволим потребността към настоящия момент, но свързването с нашата или тази на другите, наистина променя МНОГО. Емпатията се касае до това да се свържем, а не непременно да решим трудността, нито да намерим изход на момента – тя е цялостен подход, а не просто инструмент, който да ползваме ситуационно и механично.
Ако намерението ни не е да разберем себе си или другия същински,
а просто да преминем през нещо/трудност/проблем – няма да се получи. Емпатията е именно умението да се свързваме като хора на нивото на човешките чувства и човешките потребности.
Разлика между ПОТРЕБНОСТ и ЖЕЛАНИЕ
Потребността е универсална за всички хора.
Тоест, всички ние имаме потребности, които са различни спрямо различните ситуации, но все пак изначални човешки, като например потребност от:
- Любов
- Грижа
- Значимост
- Спокойствие
- Сигурност
- Предвидимост (тук е ценно да изработим смирение – смирен съм, че няма как да бъде напълно задоволена моята потребност от предвидимост в този свят)
- Близост
- Яснота
- Смелост
- Сила
- И още безкрай много – списъци с тях има тук.
Желанието е конкретен начин, по който потребността би била удовлетворена – в желанието има привързаност към някакво наше очакване.
Пример: Искам точно този човек да ме обича и да ми даде сигурност. Това е желание, а не потребност – искам нещо от някой конкретен. Понякога това е неосъществимо – колкото и да се опитваме, другият просто не иска да ни даде очакваното от нас – потребността, обаче, може да бъде задоволена – просто от друг източник.
Това е здравият модел на поведение – някъде не ми се получава, колкото и да опитвам > пренасочвам се. В противен случай оставам в самоизмъчването да ми бъде дадено, но да не ми се дава, да копнея да получа, но да не получавам, оставам в привързаността си, която всъщност “точи” енергията ми – вместо в действие и удовлетворение, в бездействие и неудовлетворение.
А първата стъпка е да погледнем от “по-високо”, да видим по-цялостно преживяването. Има ли кой да ме обича? Имам ли близки, приятели, които ме обичат? Аз обичам ли се? Ако аз се обичам, ако има и поне още един човек на света, който ме обича – това вече е потребност, която или е, или може да бъде задоволена – и тя е базисна и съществуваща много преди далеч по-повърхностното желание някой определен човек да я задоволи.
Позитивното мислене не е “замазване”
В този текст се опитах да насоча към това, че е нужно първо да се свържем през емпатия със себе си, а чак след това да си даваме тези позитивни и градивни послания – които несъмнено са способни да променят призмата ни, тоест целия ни живот! Разбира се, процес е да изградим здравословни отношения със себе си, а оттам и с който и да било друг – защото първо започваме от себе си! Любящите, емпатични, градивни, смислени отношения, изискват личностова зрялост – а тя включва и мъдро себеотнасяне.
Аз Съм – So’Ham
Думите “Аз съм” са името на Господ –
на санскрит So’ham се превежда като “Аз съм”.
Във ведическата философия това означава идентифицирането с Вселената или ултимативната реалност. Това вероятно звучи много отвлечено за някои от четящите, и заедно с това, искам да наблегна на следното – думите, които казваме след “Аз съм” са наистина това, което сме. Ако казваме “Аз съм скапаняк”, “Аз съм изморен”, “Аз съм тъпа”, “Аз съм грозна”, “Аз не ставам за нищо” и т.н. – това е, което създаваме точно тук и сега – това е всъщност нашият собствен избор – и продължаваме да бъдем точно това.
- Това са убежденията ни, не просто мисли – разликата е огромна – убежденията са вярванията, които имаме за себе си, а мислите могат да са всякакви – те са си просто мисли – целта не е да ги контролираме изцяло и напълно, да ги премахваме или режем, а да ги примем. Мислите не означават убеждения и далеч не са толкова дълбоки.
Затова – можем да изберем да слагаме след “Аз съм” онова, за което копнеем, потребността, която имаме към момента – “Аз съм любов”, не “Аз имам любов”, защото нищо не притежаваме – ние сме. И привличаме онова, което сме, а не онова, което просто “искаме” – искането е нямане.
“Аз искам любов”
=
“Аз нямам любов”
За закона на привличането ще пиша тепърва, защото темата е необятна, а всъщност много простичка.Изобилие можем да имаме, само когато отвътре си вече сме изобилни – а всеки от нас може да бъде изобилен, абсолютно без изключение. Знаете ли, че за едни от най-щастливите хора се самоопределят индийците, когато били запитани дали и до колко са щастливи и удовлетворени – визирам индийци, които нямат дом, дори – от крайно бедните райони.
Защото изобилието не е свързано с материята – и тук отново има значение перспективата! Можеш да си мислиш, ходейки в гората колко е трудно, стръмно и каменисто, а можеш и да се насладиш на масажа, който почвата, заедно с всичките малки камъчета прави на краката ти, на аромата на растителността, на песента на птичките, на танца на пеперудките…
Избори, избори, избори – нека ги оформяме с мъдрост, до колкото можем, а не просто се носим по течението на досегашните си навици…
