Настоящият текст се състои от мои отговори на два анонимни въпроса, зададени във фейсбук групата ни БАЕП. И двата касаят момичета в начална тийнейджърска възраст и трудностите, които родителите им срещат.
____________________
“Дъщеря ми тази година навърши 13 години.
Отглеждана е с любов, внимание и грижа. Всичко започна преди близо две години, когато всяко нейно събуждане, започваше с бунт и думата “не”.
Разбираме със съпруга ми и не подценяваме възрастта, в която е, но вече всичко излиза извън контрол.
В спокоен разговор, в който предлагаме решение на нейно питане, тя избухва, нагрубява, нервничи, отхвърля, не зачита нашето мнение.
Когато й предлагам персонална помощ, тя я отхвърля и се оправдава на баща си с думите..” мама не може., мама не знае как, тя ще избере най-неподходящото, как е възможно да пише емайл на учителите, тя не може граматически да го напише добре…”. Думи и мисли все в този дух.
Споделям, че и учители, и родители, са били възхитени от възпитанието й, и често се е случвало да ни потърсят за запознанство, именно поради това. Отлична ученичка е в училище с високи академични критерии.
В къщи, обаче, е ад.
Незачитане, отговаряне, непокорство, недоволство към всяко наше действие. Трябва да кажа за общата картина, че ние като родители, не сме допускали разглезеност и безотговорност. Изведнъж ангелът стана.. devil-че.
Мила е, когато е два дни без телефон или трябва да постигне нещо. После всичко се повтаря отново.”
____________________
Здравейте!
Дъщеря Ви е насъбрала фрустрация и конкретните причини е нужно да се изследват – няма как да знаем какви са със сигурност, в същото време от някои Ваши думи се питам дали наистина я чувате?
“В спокоен разговор, в който предлагаме решение”
“Предлагам ѝ персонална помощ” – дали това не значи, поне понякога, че ѝ предлагате своя начин, своята идея, която вероятно е много различна от нейната представа?
Обикновено силната фрустрация и бунт са признак именно на незачетени граници – това не означава, че трябва да правите каквото иска тя, а да я чуете. Най-често от силното желание да помогнат и от любов, родителите не успяват да зачетат границите на децата си и да вникнат в техния свят – ако не покажем на децата, че можем да се отказваме от своята представа как да съсне нещо, те също отказват да съдействат!
На 13 години основни нужди са да се доверявам на себе си, да бъда зачетен/а, да имам стабилна връзка със собствените си избори!
Тялото започва да се променя, това е предизвикателен период и поставя въпроси като “Как ще бъда приет/а от другите?” Ключова е връзката с тялото и с емоционалния свят, разбира се – става ясно до колко могат да се саморегулират, което е значимо за всеки от нас.
Най-често и в тази възраст търсят принадлежност с по-близките до тях – връстниците им, които преминават през същото. Идват първите влюбвания и по-съзнателен романтичен и сексуален интерес към другите. Със сигурност имат нужда от подкрепа и уважение към промените в тях, които събуждат неувереност и тревога понякога.
На Ваше място бих изследвала дали се доверявате достатъчно на преценките на дъщеря си. Дали подкрепяте автономността ѝ така както има нужда тя или го правите спрямо своите представи? В тази тема е нужно да се срещнете!
Честа илюзия е, че ако видим и потвърдим, че виждаме желанията/нуждите на децата си, това значи да ги удовлетворим непременно. Не значи това. Ако го направим, сваляме напрежението в тях неимоверно. Случва се мостът помежду ни – не даваме решения, не се обясняваме, не се борим – свързваме се!
Слагам няколко статии с конкретни насоки във всяка една на края на тази статия – прочитайки ги, ще се гмурнете по-дълбоко в темата.
____________________
“Имам нужда от съвет.
Дъщеря ми, почти на 13г., не иска да слуша никой, не се прибира в уречения час, не учи, развали си дисциплината и успеха в училище. Класа е предимно от момчета, тя движи с тях. Сега от скоро повече се движи с едно конкретно момче от класа и от тогава съвсем не мога да я накарам да се прибере или каквото и да било друго. Вече съм обезверена. В безизходица… Не намирам никакво решение.
Накратко:
С баща й сме разделени от 10г, след това и аз и той си имаме семейства, тя има по-малки брат и сестра от втория ми мъж, а при баща си брат и доведен брат от втората му жена.
Имаше период, в който баща й и баба й се опитваха да я отчуждят. Сега тя вижда някои неща как са. Винаги съм се старала да я обгрижвам и осигурявам всичко необходимо. При баща си получаваше повече глезотии основно с цел присламчване. Тогава нямах достатъчно възможност.
Сега вероятно реакцията й може би е с цел бунт или просто период, пубертет, не знам. Моля за помощ…”
____________________
Здравейте!
Ще започна с кратък цитат от книга, която Ви препоръчвам, макар основно да е насочена към осъзнаването на поведението на по-малки деца, все пак ще Ви бъде полезна – “Добри по душа” на д-р Беки Кенеди:
“Когато децата проявяват грубост или отявлено непокорство, родителите имат два варианта – да приемат това поведение или като проява на неуважение към тях или като признак на емоционална дисрегулация на детето – “Детето ми минава през труден момент.”
Изкушаващо е да тръгнете по първия път, защото е по-лесен и някак по-отъпкан. Но я се замислете и ми кажете защо и вие сте груби към хората понякога? Защо отговаряте на шефа си или пренебрегвате неговите заповеди? Ще ви кажа защо го правя аз – защото се чувствам НЕРАЗБРАНА. Искам да бъда забелязана, а не съм. Ядосвам се, че някой човек не ме слуша истински и че в този момент връзката ми с него не е толкова силна, колкото трябва да бъде.”
____________________
Като пишете, че дъщеря Ви не иска да слуша никой, се питам Вие дали я чувате истински? Често отговорът тук е отбранителен – целта ми не е да бъда обвинителна, а сериозно да поставите този въпрос пред самата себе си. Не съм видяла бунт от тийн, който да чувства, че към него се подхожда с уважение – а както съм писала в предходния отговор, уважение и зачитане не значи угаждане и липса на граници.
“При баща си получаваше повече глезотии основно с цел присламчване.” – със сигурност Вашето отношение към баща ѝ играе роля също – какво е виждала помежду Ви в годините? Това разединение, настройване, за което пишете, няма как да създаде усещането за безопасност у едно дете, съвсем директно го казвам. Децата са своеобразен бушон за семейните конфликти и усещат и “обират” всичко – поведението им е отражение на случващото се!
Усещам фрустрация, отчаяние и неяснота у Вас – със сигурност имате път да извървите, на първо място със себе си – всеки от нас го има този път, естествено. Да се научите да регулирате себе си и да подхождате с нежност към вътрешния си свят, ще подпомогне значително отношенията Ви с нея – знаем, че децата учат през пример, не през думи.
Бих Ви насочила освен първо да работите със себе си, да подходите и към дъщеря си с думи като:
- Ядосана си сега, че казвам да се прибереш в еди-колко-си часа ли? Какво ти се иска да се разберем на теб?
- Дай ми идея как да направим така, че да е добре и за теб, и за мен! Хем ти да се забавляваш като излезеш с приятели, хем аз да съм спокойна, че това, което се разбираме ще бъде спазено.
- Напрегнах се, защото ми се иска да вярвам, че мога да разчитам на думата ти. Готова съм да те изслушам, моля сподели ми кое е истински важно за теб в момента.
Предвид, че вероятно доверието Ви е прекършено в момента (и в двете посоки), такъв подход не е магическа пръчка. Ще е нужно да покажете на дъщеря си, че сте готова да я чувате и уважавате като равен – има разлика между това един тийнейджър да се страхува от Вас и да Ви уважава. А Вие самата знаете ли кое е истински важно за нея в момента?
Ще Ви насоча – в тази възраст и в предстоящите години КЛЮЧОВИ НУЖДИ СА:
Нуждата да се чувстват уверени в себе си (включително в телата си) – търсят начини да я подкрепят тази увереност в себе си и това може да се случи по всякакви начини – някои далеч не здравословни! Тук проличава до колко е крепка връзката с родителя – и всичко, което сме градили като отношение с тях или улеснява или утежнява процеса и не го казвам с обвинение – така стоят нещата обикновено. Личи до колко вече могат да се саморегулират емоционално и как се свързват с другите.
Имат нужда от власт и сила – и именно тук е ключово какви пътища избират да ги усещат. Това значи, че важна е и асертивността – “искам да ми се чува гласът и да познавам и отстоявам границите си!” И колкото повече не се чува, толкова по-силно метафорично или буквално го крещят те – с думи и действия.
В тази възраст има много нестабилност – изплуват постепенно въпросите като “Кой съм, на къде отивам, какво ми харесва и не ми харесва…” И разбирането, подкрепата, нежността, но и границите поставени на фона на уважение, зачитане и чуване са истински мехлем за душата!
Важни въпроси към самия родител (които да зададе на себе си):
- Какви са моите ценности и добродетели и успявам ли да ги предам на детето си?
- Начина, по който общувам с детето си подкрепя ли мен или него?
- Какви цели постигам през начина, по който общувам с детето си – да ми се подчини? Да имаме силна и стабилна връзка, независимо от трудностите? Да му предам от моя ресурс и смисъл? Да го накарам да прави това, което аз мисля за правилно?
- Виждам ли как поведението на детето ми към мен е отражение на моето към него?
Това са трудни въпроси! Отговорите не винаги са желаните. Нещо, на което държа е хората да правим разлика между собствените ни желания и нуждите ни – тези и на другите! За целта добавям накрая статия и по тази тема и наистина горещо Ви насочвам към нея.
Важно е да показваме на децата, че умеем да чуваме и да се свързваме както със себе си, така и с тях – в противен случай и те застиват в бунта и съпротивата. И колкото повече недоверие показваме към тях, толкова повече и те се изпълват със същото към нас! Наистина отношенията са огледални. Колкото повече държим да ги контролираме и да става на нашето – толкова повече в тази възраст ни показват как няма да го бъде!
В сърцето си копнеят за равноправен разговор с уважение – разговор, в който родителят може да бъде и уязвим, и категоричен – знам, трудна комбинация е. Ще дам пример.
Вместо: “Ще се прибереш в Х часа, ясно ли ти е? Няма да правиш като вчера, отваряй си ушите и ме слушай!”
Може да подходи така: “Притеснявам се за теб, когато не се прибереш до Х часа. Тази тема е важна и за двете ни и ми се иска да постигнем консенсус по нея – как предлагаш да се разберем, така че да е добре и за теб, и за мен?”
Надявам се да решите да поработите с колега по този казус – дори няколко сесии ще Ви бъдат от полза.
____________________
Допълнителни статии по темата са:
Как да ГОВОРЯ така, че да ме ЧУВАТ?
Наказание и Награда – трагичната игра
Пет конструктивни стъпки – Йеспер Юл
Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Човекът между Желанието и Потребността
Успех!