Здравейте!
Имам син на 8 години, който е много любознателен, работлив, но и много палав. Много често е своенравен, отговаря се и не зачита това, което му се казва. Прави много неща на пук. Това се случва най-често в мое присъствие. Когато баща му е покрай него, не смее да се държи така. Опитвала съм всячески да му обясня и да му покажа, че трябва да зачита и моята дума, но ефекта е краткотраен. Искам да отбележа, че не е от децата, които стоят постоянно пред телефона или пред телевизора, тъй като живеем на село и има голяма свобода.
Вече започвам да се чудя, къде бъркам и дали грешката не е в мен.
Ще Ви бъда благодарна за всякакви съвети, за справяне със ситуацията.
Благодаря Ви!
Здравейте!
Радвам се, че си задавате въпроси в посока самоусъвършенстване, вярвам, че всеки от нас неспорно има какво да научи!
Наскоро писах тук за етикетите, които поставяме на децата! “Палав” и “своенравен” са именно такива. Ще сложа накрая на отговора си статия, която да прочетете по темата.
Зад поведението ни се крият наши нужди – винаги! Децата не са изключение от това правило.
Ако начина, по който изразяват своите нужди е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
Което означава на първо място да умеем да чуваме и разбираме себе си. Да осъзнаваме какво стои зад постъпките и думите ни – поне колкото можем по-често.
Синът Ви показва, че не иска да съдейства – важно е да се търси ЗАЩО. Понеже не споделяте конкретна ситуация, мога да кажа, че в общия случай е защото на него не му е съдействано по начина, по който му се е искало.
И той не прави това, което прави “напук”, а всъщност показва, по най-добрия възможен начин, от какво се нуждае – съдействие, внимание, разбиране. Дали е възможно да пропускате нещо важно за него, да не успявате да го чуете по значима за него тема?
Това, че пред баща си не смее да заяви негодувание (това разбирам от написаното аз) не бих го сметнала за добър индикатор. А по-скоро за това, че не би очаквал и не търси разбиране по теми, които са ценни за него. Възможно е да очаква, че няма да бъде разбран.
“Опитвала съм всячески да му обясня и да му покажа, че трябва да зачита и моята дума, но ефекта е краткотраен.”
Това ми направи силно впечатление и най-често показва, че детето преживява същото с родителя. И това не значи, че не обичате и не държите на сина си или че не сте достатъчно добър родител, а че е съвсем естествено да пропускате разни важни детайли.
Затова вярвам, че е много важно да общуваме с децата, а и с всеки, през метода на ненасилствена комуникация и ми е мъчно, че го виждам рядко да се случва.
Някои примерни въпроси към сина Ви мигат да бъдат:
– Сега ми казваш тези думи, защото по-рано не стана това, което ти се искаше ли? И си ядосан, защото беше важно за теб?
– Много ти е забавно да играеш на играта сега и се дразниш, че искам от теб да спреш ли?
– Иска ти се сега да продължиш да си навън, вместо да влезеш вътре да пишеш домашни ли?
Ключово е първо да задаваме въпроси, които целят разбиране и свързване с децата, а чак след тях идват обясненията от страна на родителя.
Фокусът е в СВЪРЗВАНЕТО – да опитате да го чуете, да го насочите, да го учите да умее да назовава чувствата си и да ги свързва с това, което му се иска да се случи (нуждите), вместо с външните обстоятелства. Този език ни е чужд масово, повече правим обратното, свързваме чувствата с външните обстоятелства, което означава да си дадем силата, вместо да се свържем с нея.
Когато той каже “да” на въпроси като горните, можете да му отговорите с думи като:
– Разбирам те и те чувам. И в същото време не виждам как може да стане това сега – налага се да ти откажа.
– Благодаря, че ми сподели. Предлагам ти следния вариант, как ти се струва?
– Моля те, съдействай ми да намерим решение, което да работи и за теб, и за мен! – достатъчно голям е да го каните по такъв начин в разговорите помежду Ви вече.
– Иска ми се да те разбера по-добре, моля те обясни ми по-подробно.
– Това ли искаш да ми кажеш сега, правило ли те разбирам?
Друг важен момент е поканата за разговор – с въпроси като:
– Искам да поговорим за нещо важно с теб. Разбирам, че сигурно ще си помислиш, че няма да е приятно – затова искам да ти кажа, че просто искам да те чуя, не искам да те убеждавам в нищо. Сега добре ли е за теб да поговорим?
– Предлагам ти да проведем този разговор като излезем да се разходим и хапнем сладолед, как ти звучи това?
За това, което е неприятно за Вас, можете да поговорите така, вместо с етикети:
– Мъчно ми е, когато отказваш да ме чуеш. Иска ми се да вярвам, че и двамата се чуваме един друг. Моля те сподели ми пръв кое те ядоса сега. (И не го прекъсвайте)
– И аз се разгневих сега (споделяте чувство), като виждам да правиш точно това, което те помолих да не правиш преди пет минути (споделяте наблюдение, не етикет), ЗАЩОТО ми се иска да вярвам, че мога да разчитам на думата ти/че ме чуваш, когато казвам нещо (споделяте нужда).
Твърде вероятно е вече да е свикнал да му се чете “конско” и така звучи от написаното от Вас – не го пиша като упрек, а с цел да насоча вниманието Ви към стопяването на съпротивата – именно като го каните с такт и уважение във важните за Вас разговори, а не му ги налагате като нещо, което “трябва” да слуша пак и пак.
Най-важна е искреността и желанието да чуете сина си, не да го убеждавате в друго. Последното би изградило стена помежду Ви. Най-добре е да не ползвате думи като “но” и “обаче” – те са думи-гумички и изтриват казаното преди тях, оставят убеждението, че за говорещият значение има само неговата позиция.
В тази посока именно, поне от написаното, изглежда като да имате сериозна работа.
Напомням – каквото и да правят децата (а това важи и за нас – възрастните), то е израз на някоя тяхна нужда! Никога, наистина никога, не е “просто така” – друг е въпросът дали можем да разчетем нуждата зад поведението. И, ако то е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
Насочващи статии:
- Етикети, сравнения и оценки в общуването – нека ги заместим!
- Три минути, три пъти дневно – ПРАКТИКА
- Наказание и Награда – трагичната игра
- Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Успех!
