Публикувам мой отговор на анонимен въпрос в БАЕП – ако и Вие имате нужда от насока, можете да го зададете в групата ни.
Отговорът очертава някои ключови положения около това как да постъпим, когато децата не ни чуват, своенравни са и се бунтуват срещу думите ни.
”Здравейте,
искам да споделя моя проблем, ще съм благодарна на всякакви насоки! Имам дете на почти 6 години (момче), умно, общително и чаровно. Не мога да се справя с дисциплината му, вкъщи винаги трябва да му повтарям поне по 5,6 пъти да се преоблече, да се измие и тнт.
В стаята му винаги е някаква лудница, всякакви разглобени играчхи по земята, под леглото, пак не му ли повторя 10 пъти, няма да си оправи стаята след игра, а понякога и след десетте пъти остава неоправена. Когато го взимам от детска, почти никога не казва какво е правил,какво е ял, с какво се е занимавал. Само казва добре беше и не иска да го занимаваш повече. Свикнал е да му се изпълняват повечто желания, и много често обещава разни неща само и само, за да си постигне неговото, и когато го постигне не изпълнява това, което е обещал.
Навън е неконтролируем, не му ли се изпълни желанието тръшка се, бяга ми, държи се зле и невъзпитано. Когато сме с хора се държи още по зле с мен, показва абсолютно неуважение към мен, изразяващо се в това, че въобще се прави, че не ме чува. Примерно казвам му: Хайде след 5 минуни да си тръгваме вкъщи, той тръгва да бяга и да си играе по далеч и за да се приберем се започва, с рев, тръшкане, пищене и тнт..
Или сядаме някъде да хапнем, при положение, че е предопреден и той решава,че трябва да си играе в близката площадка, става от масата отива сам на площадката, при което аз трябва да го гоня да ходя по него, и се принуждавам да стана от заведенино. Не използва често телефон, не е пристрастен към гледане на клипчета. Предпочита играта пред телефон. Говоря му с добро, с лошо не възприема. Баща му казва, че когато излизат двамата сами го слуша. Когато сме заедно, че е доста по-непослушен.
Моля Ви за съвет!”
Здравейте!
Ще Ви напиша един напоителен отговор – благодаря, че споделяте тук тема, актуална за толкова много родители! Надявам се да е полезно за още хора и да се включат още хора в коментарите. 🙂
Интересното е, че постът Ви съдържа както въпросите, така и отговорите – когато сме в ситуацията не ги виждаме, обаче.
Разбирам, че Ви е трудно да се справите и в същото време съвсем откровено ми се иска да Ви насоча към това, че ще е нужно да промените отношението към сина си, ако искате различни отношения с него. И “Как да го променя?” е валиден въпрос с доста дълъг отговор.
Затова накрая на този коментар ще сложа изобилие от полезни източници – стига да желаете, ще можете да научите много и да отчетете какво е нужно да преосмислите в отношенията си с него.
Сега, първото нещо, на което ми се иска да наблегна е следното – и ще ползвам следващите два цитата:
“вкъщи винаги трябва да му ПОВТАРЯМ поне по 5,6 пъти да се преоблече, да се измие и тнт.”
“В стаята му винаги е някаква лудница, всякакви разглобени играчки по земята, под леглото, пак не му ли ПОВТОРЯ 10 пъти, няма да си оправи стаята след игра, а понякога и след десетте пъти остава неоправена.”
Тези думи показват абсолютно нормално поведение на шест годишно момче! Признавам си, че когато прочета, че някой очаква дете да изпълнява заповеди (така звучи очакването) от първия път (или от десетия), изпитвам гняв.
Обажда се една част от мен, която казва: “трудно ми е да повярвам, че като пораснали хора не си даваме сметка, че това са НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ. Не са желанията на детето да подрежда и да се мие! И хем нерядко директно натрапваме на децата си собствените си очаквания и желания, хем сме ядосани, че те не ни съдействат в изпълнението им! Детето е човек със своя воля, свои нужди и желания! Не е наша функция, че да изпълнява какво сме решили, че ни е важно на нас.”
Това не означава да го оставим на самотек! Защото тук понякога се минава в тази крайност и някои хора казват “Ами какво тогава, нищо ли да не искам от него?!” Не, разбира се! Въпросът е КАК подхождаме към децата си, как им поставяме граници, как ги каним да ни съдействат! И това не РАБОТИ през НАТИСК.
Реакцията Ви в горните два цитата абсолютно директно Ви води до това:
- “Когато го взимам от детска, почти никога не казва какво е правил,какво е ял, с какво се е занимавал. Само казва добре беше и не иска да го занимаваш повече.“
- “Когато сме с хора се държи още по зле с мен, показва абсолютно неуважение към мен, изразяващо се в това, че въобще се прави, че не ме чува.”
Не оставам с убеждението, че чувате и зачитате сина си в тези примери – и той Ви го демонстрира реципрочно. Съжалявам, ако това Ви звучи като нападка – в същото време не виждам как да го спестя и не мисля, че ще е добра услуга за Вас да го правя.
За да зачетем и чуем детето, това изисква да даваме същото на себе си – също ще си позволя директност тук като напиша, че не ми изглежда да чувате и разбирате себе си. И повечето от нас не сме научени да го правим! Нужно е някой да ни покаже.
Много любопитно ми стана и, че хем отбелязвате това:
“Свикнал е да му се изпълняват повечто желания”
(Да му СЕ изпълняват? Кой ги изпълнява? Вие ли или някой друг?)
Хем после се стига го:
“той тръгва да бяга и да си играе по далеч и за да се приберем се започва, с рев, тръшкане, пищене и тнт.. “
Изпада в тантруми, които са естествени – тук отново въпросът е как подхождате към него. Децата в тази възраст още не могат да се саморегулират – поне не в голяма степен – от всичко написано не прочетох и да му помагате в емоционалната регулация. Тема, от която е важно да се поинтересувате.
Разбирам, че да да си родител е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно! Особено в днешния свят е близко до непосилно много често!
В същото време е нужно и важно да се информираме относно общуването ни с децата – когато не го правим резултатът е отдалечаване и изтъняване на връзката помежду Ви – такава ми изглежда и Вашата. Това НЕ Е непоправимо, напротив! Ще се наложи много да поработите със себе си и знаете ли, това е благодат!
Синът Ви е тук да Ви покани да се научите как да се отнасяте със себе си на първо място. Това е красив и благодатен процес, макар и тежък на моменти.
Ще добавя още нещо важно:
Зад поведението ни се крият наши нужди – винаги! Децата не са изключение от това правило.
Ако начина, по който изразяват своите нужди е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
Което означава на първо място да умеем да чуваме и разбираме себе си. Да осъзнаваме какво стои зад постъпките и думите ни – поне колкото можем по-често.
Синът Ви показва, че не иска да съдейства – важно е да се търси ЗАЩО. Понеже не споделяте конкретна ситуация, мога да кажа, че в общия случай е защото на него не му е съдействано по начина, по който му се е искало.
И той не прави това, което прави “напук”,
а всъщност показва, по най-добрия възможен начин, от какво се нуждае – съдействие, внимание, разбиране. Дали е възможно да пропускате нещо важно за него, да не успявате да го чуете по значима за него тема? Според мен са повече от една тези теми.
Ключово е първо да задаваме въпроси, които целят разбиране и свързване с децата, а чак след тях идват обясненията от страна на родителя. Например:
– Много ти е забавно да играеш в парка сега и се дразниш, че искам от теб да се прибираме ли?
– Иска ти се сега да продължиш да си навън, вместо да се прибираме? Разбирам те, виждам колко ти е весело! И на мен ми се искаше да можеше да останем и в същото време не виждам как може да стане това сега.
– Виждам, че си се забавлявал с играчките си! Еха, каква бъркотия е станала! Предлагам ти да ги подредиш докато слушаме любимата ти песничка! Дали ще успееш танцувайки да ги подредиш? Я да пробваме!
– Виждам, че си поиграл с любимото си лего! Ама е толкова разхвърляно, че даже не виждам килима отдолу! Предлагам ти да прибереш играчките, с които не играеш, за да имаш място за тичане – съгласен ли си?
От друга страна имайте предвид, че е важно да има НЕГОВИЯ кът или неговата стая, в която нещата да се случват както той прецени. Да очертаете граници на това – “ето в това ъгълче може да оставиш играчките си. Искам в центъра на стаята да няма играчки, когато ще чистя с прахосмукачка – за мен това е важно, моля те съдействай ми и ги подреди.”
Имате да се учите на радост.
На забавление, на грижа за собственото си вътрешно дете, както казваме на езика на психологията. Когато сме изоставили това свое вътрешно дете ставаме кисели и мрачни възрастни, които раздават заповеди и са неудовлетворени – най-вече от себе си.
На мен ми звучи въодушевяващо това, че имате път пред себе си – всички се учим постоянно – никой не е роден родител. Въпросът, поне според мен, е да се движим към това да сме достатъчно добри родители първо на себе си – оттам връзката с децата става много по-лека, естествена и радостна!
Статии по теми, които касаят Вас са:
Познавам ли своите вътрешни РОЛИ? (Статия за Самопомощ)
Tрите стълба на емоционалната зрялост
3 изцеждащи истории, които разказваш на себе си
Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Как да ГОВОРЯ така, че да ме ЧУВАТ? Въпроси&Отговори
Книги за отношения родители-деца:
- “Съзнателно Родителство” – Елена Петрова
- Всичко на Йеспер Юл
- “Не бъдете любезни, бъдете искрени” – Тома Д’ансанбур – не е конкретно за деца, но ще Ви
покаже всичко необходимо, златна книга е! - “Дисциплина без драма” – д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън
- “Избухливото дете” – д-р Рос Грийн
- “Няма лоши деца” – Джанет Лансбъри
- “Как да говорим така, че малкото дете да слуша” – Джоана Фабер, Джули Кинг
- “Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Всичко опитах. Съпротива, сълзи и гневни изблици: детето между първата и петата си година” – Изабел Филиоза
- “Емоциите. Вълнения… и аз във всички мои състояния!” – Сесил Лангоне
- “Българските народни приказки – ключ към емоциите на децата” – Надежда Милева, Петя Терзииванова
Слагам няколко важни статии за общуването с другите изобщо – прочете ги заедно с това, че са насочени и към деца в различни възрасти – ще придобиете представа какъв е моделът на ненасилствена комуникация, с който да се свържете с детето си НАИСТИНА:
Бунтът в тийнейджърска възраст – Какво е ВАЖНО за детето ми в МОМЕНТА? Въпроси&Отговори
8-годишният ми син прави “напук”!
Наказание и Награда – трагичната игра
Пет конструктивни стъпки – Йеспер Юл
Детето ми се тръшка – какво да правя?
И страници, които да последвате и ще бъдат подкрепа за Вас:
Успех!
