Днес споделям с вас едно послание,
което бих написала на билборд. Най-долу в статията ще видите и откъс, който ще подкрепи и насочи нас, порасналите деца, как да разберем и себе си, и децата по-добре – и как да подхождаме към “трудното” им поведение.
“ДЕТЕТО НЕ Е “ТРУДНО”
във всяка секунда от всеки миг.
То е “трудно” в ситуации, в които от него се изискват гъвкавост, адаптивност, умения да толерира и да се справя с раздразнението си, да решава проблеми…
Все способности, които възрастните приемаме за даденост, а имаме да учим децата на тях.”
– Д-р Рос Грийн,
“Избухливото дете”
Бих добавила и да се учим на тях самите ние! Склонността да наказваме децата за това, че са в трудното, да не ги чуваме и да ги хокаме и упрекваме, че не правят нещо, по начин, който би улеснил нас, показва собствената ни нужда да развием точно тези умения, заради чиято липса наказваме децата!
И, за да не оставаме в безсилието и раздразнението, време е да започнем първо с МИЛОСТТА и НЕЖНОСТТА към себе си!
Децата с предизвикателно поведение
се държат така, защото им липсват умения за саморегулация.
Като възрастни имаме да ги учим на тях, вместо да ги наказваме за това, че не могат. Не е възможно да могат, ако не им показваме.
Ако си даваме сметка за това, бихме живели коренно различно!
Ще продължа темата с една реплика, която още чувам нерядко отправена към децата:
“СПРИ ДА ПЛАЧЕШ!”
Иска ми се да споделя нещо важно, особено за любителите на ненасилствената комуникация –
а именно, че е ключово е да присъстваме с децата в ЕМОЦИОНАЛНИТЕ им преживявания, да им бъдем опора и да им покажем, че емоциите подлежат на НАВИГИРАНЕ и като хора сме по-големи от тях (от емоциите), направляваме ги ние!
Така те чувстват, че емоциите са
ПОВОД са СВЪРЗВАНЕ, а не са оставени да се оправят сами с тях както могат. Ако последното се случи, то и като пораснали хора ще смятат, че е нужно да се ИЗОЛИРАТ, освен ако не са “в СИЛАТА си”.
Още материали за родители и деца слагам тук:
3-годишната ми дъщеря е
неспокойна в детската, какво да правя?
Детето не ме чува, колкото
и да ПОВТАРЯМ!
8-годишният ми син прави “напук”!
От какво има нужда едно дете,
за да се чувства СИГУРНО?
А още материали, по темата за саморегулацията са тези:
Наръчник за саморегулация на емоциите
Как да слушам, за да чувам?
(+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Три минути, три пъти дневно – ПРАКТИКА
Майндфулнес в ежедневието (Видео)
Следва глава от книгата на д-р Рос Грийн “Избухливото дете” – изключително полезна и подкрепяща и задължителна по точно тази тема!
