ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
Аз винаги съм слушателят.
Другите ми споделят проблемите си и аз им помагам колкото мога, но с никого не споделям своите проблеми. Разбирам хората по-добре, отколкото те разбират мен или им пука да разберат.
Няма смисъл да споделям от какво имам нужда – така или иначе ще е товар за другите и ще ме оставят да се оправям сам/а.
Не получавам достатъчно каквото и да правя и да казвам.
Днес ще разгледаме част от убежденията, сред които са и горните – убеждения, които тласкат човек да бяга от близост и интимност. Това (отново, както и в предходната статия) е травмата от отхвърляне и маската на бягащият човек. В настоящият текст ще сложа откъс от книгата “Преоткрий живота си”, който изследва точно тази житейска настройка, този път през житейският капан “емоционална депривация“. За в бъдеще ще публикувам още от т.нар капани/схеми, в които попадаме.
Джед:
Тридесет и девет годишен. Жените винаги го разочароват емоционално.
Две неща ни поразиха у Джед, когато влезе в офиса ни за първи път. Едното беше колко красив беше, а другото – колко студен. В него имаше резервираност, която трудно можеше да бъде преодоляна при терапията. Но на първата сесия той седна и ни каза защо е дошъл.
Минал през серия от връзки с жени, започнали от тийнейджърската му възраст, но нито една от тях не била с продължителност повече от шест месеца. Моделът винаги бил един и същ – всеки път, когато започвал връзка, изпитвал надежда и се вълнувал. Вярвал, че това е жената, която е търсил толкова дълго. Въпреки първоначалното силно привличане обаче връзката неизбежно завършвала с разочарование и Джед изрази недоволството си:
ДЖЕД: Сега това се случи отново с Илейн. Този път бях сигурен, че ще бъде различно. Беше толкова добре в началото. Но както с всички останали, след известно време започнах да се чувствам отегчен и неудовлетворен и тя започна да ме дразни.
ТЕРАПЕВТ: Какво правеше Илейн, което те ядосваше?
ДЖЕД: Всичко, което правеше, ме ядосваше. Не ми връщаше обажданията достатъчно бързо, на партита прекалено много разговаряше с други хора, прекарваше твърде много време с приятелите си, оставаше дълго време на работа, не ми подаряваше достатъчно скъпи подаръци за рождения ден и т.н. Но най-вече не беше достатъчно вълнуваща. Знаех, че ме обича, но просто не ми беше достатъчна – имах нужда от нещо повече.
В началото на всяка любовна връзка Джед усещал силно привличане. Но постепенно губел страстта си, докато накрая оставало само разочарованието. Скоро след това връзката приключвала.
Дъстин:
Двадесет и осем годишен. Влюбва се в жени, които не са свободни.
Дъстин описа трудностите си:
ДЪСТИН: Случва се едно и също нещо. Влюбвам се лудо в някоя жена, но по някаква причина все не се получава. Като тези например (започва да изброява на пръсти): Ана беше омъжена, Джесика и Мелинда имаха и други интимни приятели, които не знаеха за мен, Лиза живееше твърде далеч, а Гейл току-що се беше разделила с друг и не беше готова да започне нова сериозна връзка.
Любимите на Дъстин обикновено бяха точно определен тип личности. Той беше привлечен от студени и резервирани жени: „Когато срещна жена, която е топла и всеотдайна, бързо губя интерес“. Жените, които предизвикваха интереса му, всъщност онези, от които беше обсебен, бяха нарцистични, егоцентрични и очакваха много, но не даваха нищо в замяна. Въпреки че можеха да намират за удовлетворително да бъдат с Дъстин, тъй като той беше много внимателен, те рядко искаха близка връзка и никога не се обвързваха истински.
Връзките му винаги бяха бурни – той преминаваше от екстаз в агония. Тъй като у Дъстин с времето нарастваха гневът и разочарованието, постепенно съответната жена започваше да не харесва времето, прекарано с него. Накрая връзката приключваше. Дъстин преминаваше през период на отчаяние и след това целият процес започваше отново със следващата жена.
Елизабет:
Четиридесетгодишна. Склонна да се раздава емоционално, но омъжена за мъж. който не може да ѝ партнира в това.
Елизабет и Джош бяха женени от пет години. Имаха малко бебе – момче. Елизабет беше топла и грижовна майка. Всъщност тя беше склонна да глези сина си. Намираше за болезнено да чува неговия плач и бързаше да изпълни и най-дребните му желания.
ЕЛИЗАБЕТ: Преди да се роди бебето, работех като социална работничка и напуснах, за да остана вкъщи с Дани. Животът ми се върти около бебето. Времето ми с него е блаженство. Но съм истински нещастна с Джош – той е толкова студен. Все едно да накараш камък да пусне вода. Знаех, че е такъв, когато се оженихме, и се надявах, че ще се промени, но всъщност става по-зле.
Джош беше изпълнителен директор в голяма корпорация. Той работеше много и пътуваше по целия свят. Елизабет прекарваше повечето нощи и уикенди у дома сама с бебето:
„Дори когато Джош е у дома, нещата не са по-добре. Той е ангажиран с работата си и изглежда незаинтересован да прекарва време с мен“.
Елизабет подозираше, че ѝ изневерява по време на командировките си, и затова почти непрекъснато беше гневна. В редките моменти, когато бяха заедно, тя прекарваше повечето време в оплаквания и упреци към него. По ирония, нейният гняв караше Джош да се отдалечава още повече.
Джед, Дъстин и Елизабет имат житейския капан „Емоционална депривация“. Ако притежавате този житейски капан, вие имате дълбоко и непроменимо убеждение, че потребността ви от любов никога няма да бъде удовлетворена.
ВЪПРОСНИК ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
Въпросникът по-долу ще ви помогне да решите в каква степен имате този житейски капан. Отговорете на твърденията, използвайки следната скала:
КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.
Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася за вас дори ако общата оценка е ниска.
| Оценка | Описание |
| 1. Имам нужда от повече любов, отколкото получавам. | |
| 2. Всъщност никой не ме разбира. | |
| 3. Често ме привличат студени партньори, които не могат да удовлетворят емоционалните ми потребности. | |
| 4. Не се чувствам достатъчно свързан дори с хората, които са най-близо до мен. | |
| 5. Не съм имал нито един специален човек, когото да обичам и който да иска да сподели себе си с мен, който дълбоко да го е грижа какво се случва с мен. | |
| 6. Никой не ми дава топлина, подкрепа и обич. | |
| 7. Никой наистина не ме изслушва и не е обърнат към моите истински нужди и чувства. | |
| 8. Трудно ми е да позволя на хората да ме водят или защитават, въпреки че вътрешно искам точно това. | |
| 9. Трудно ми е да позволя на хората да ме обичат. | |
| 10. Аз съм самотен през повечето време. | |
| ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“ (сборът от оценките на въпроси 1-10): |
ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА
ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.
20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.
ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ
Преживяването за емоционална депривация се дефинира по-трудно в сравнение с други житейски капани.
Често то не е изкристализирало в конкретни мисли. Това е така, защото първата депривация е започнала много рано, преди да имате думи, с които да я опишете. Вашето преживяване за емоционална депривация е преди всичко усещането, че ще бъдете самотен завинаги, че определени неща никога няма да ви се случат, че никога няма да бъдете чут и разбран.
Емоционалната депривация се усеща като липса. Това е усещане за празнота, чието значение може би най-добре се улавя чрез образа на пренебрегнатото дете. Емоционалната депривация е усещане за самота, сякаш никой не е с вас. Това е тъжното и тежко чувство да знаете, че ви е предопределено да бъдете сам.
ДЖЕД: Аз съм емоционално мъртъв. Липсата на интимност се отнася не само за връзките ми с жените, но и за всичките ми останали взаимоотношения. Не съм близък с никого, нито с членовете на семейството, нито с приятели.
За Джед светът е емоционална пустиня.
Единственият му отдих от изолацията е в най-ранните етапи на връзките му с жени, но както отбелязахме, те са краткотрайни.
Някои хора с този житейски капан показват склонност да бъдат изискващи във взаимоотношенията. Този житейски капан притежава характеристиката ненаситност. Колкото и да ви дават хората, никога не е достатъчно. Запитайте се: „Дали хората ми казват, че съм прекалено нуждаещ се, или всъщност аз искам твърде много?“.
Един от начините, чрез които Елизабет изявила житейския си капан, бил изборът на професионална област, включваща удовлетворяване на потребностите на други хора. Тя станала социална работничка.
Може би и вие сте в някоя от помагащите професии. Обгрижването на други хора може да е за вас начин да компенсирате собствените си преживявания за неудовлетворени емоционални потребности.
Подобно на това вие може да полагате големи усилия да удовлетворявате потребностите на своите приятели например. Елизабет казва:
ЕЛИЗАБЕТ: Аз винаги съм слушателят. Другите ми споделят проблемите си и аз им помагам колкото мога, но с никого не споделям своите проблеми. Предполагам, че именно затова дойдох при вас. Разбирам хората по-добре, отколкото те разбират мен или им пука да разберат.
Един от важните белези на житейския капан „Емоционална депривация“ е преживяването за хронично разочарование от другите хора.
Хората не покриват очакванията ви.
Тук не говорим за единични случаи на разочарование, а за модел на преживявания в продължение на дълги периоди от време. Ако за всички свои взаимоотношения направите заключението, че не можете да разчитате на хората емоционално, това е белег, че имате този житейски капан.
ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
Произходът на „Емоционалната депривация“ се крие в човека, който служи като майчина фигура за детето – онзи, който основно е отговорен за емоционалното обгрижване на детето. В някои семейства това е мъжка фигура, но в нашата култура обикновено е жена. Бащината фигура също е важна, но в първите години от живота обикновено майката е онази, която формира основния фокус на детския свят. Тази първа връзка става прототип на всички следващи. През останалата част от живота на индивида най-близките взаимоотношения ще носят отпечатъка на това първо преживяване с майката.
При „Емоционалната депривация“ детето получава по-малко от средното количество майчини грижи. Терминът „грижи“ има редица измерения, както можете да видите от таблицата по-долу, която показва произхода на този житейски капан. Използваме думата „майка“, за да означим майчината фигура.
ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
1. Майката е студена и дистанцирана. Тя не прегръща и не люлее детето достатъчно.
2. Детето няма усещането, че е обичано и ценено и че е нещо скъпоценно и специално.
3. Майката не отделя достатъчно време и внимание на детето.
4. Майката не се нагажда към нуждите на детето. Тя има затруднения да прояви съпричастност към света на детето, и не се свързва с него.
5. Майката не успокоява детето по подходящ начин, поради което детето може да не успее да се научи да се самоуспокоява или да приема успокоение от другите.
6. Родителите не напътстват адекватно детето или не му дават усещане за ясна посока, т.е. детето няма на кого да разчита.
Често чуваме следните фрази от пациенти с „Емоционална депривация“: „Не знам защо ме е родила“ или „Не трябваше да ме създават“.
Като изключим екстремната небрежност,
в останалите случаи може да се наложи известно изследване, за да се определи дали сте били емоционално лишавани като деца. Вие може да разпознаете житейския капан сами единствено след като си зададете специфични въпроси:
„Чувствах ли се близък с майка си, усещах ли, че тя ме разбира, чувствах ли се обичан, аз обичах ли я, беше ли тя топла и любяща, можех ли да ѝ кажа какво чувствам, даваше ли ми тя онова, от което имах нужда?“
По време на терапия много хора с житейския капан „Емоционална депривация“ отначало казват неща като: „О, аз имах нормално детство. Майка ми винаги беше при мен“. Дъстин започна терапията си, като каза: „Майка ми ми е дала всичко. Имах всичко, което исках“.
Въпреки това, когато хората с този житейски капан описват своите минали и настоящи взаимоотношения, се оказва, че нещо не е наред.
Разкрива се един доста смущаващ модел, в който е налице преживяване за липса на свързаност. Вероятно човекът е свръхчувствителен към лишаване или е хронично ядосан. Само когато върнем лентата назад, разбираме произхода на всичко това. Въпреки че „Емоционалната депривация“ е един от най-честите житейски капани, обикновено е и един от най-трудните за откриване.
РОМАНТИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
В нашата култура романтичните взаимоотношения са обичайно най-интимните. По тази причина някои хора с житейския капан „Емоционална депривация“ избягват романтичните връзки или влизат в тях за кратко. Това е типично за стила за справяне бягство. Ако обаче искате да се въвлечете в романтична връзка, а не просто да останете сами, в тези ваши отношения житейският ви капан ще бъде най-видим.
Вероятно и вие като Джед имате история на доста прекъснати връзки. Когато другият човек започне да се приближава твърде много, удобно намирате причини да прекратите връзката или като Дъстин се предпазвате от близост, избирайки партньори, които не са на разположение, или подобно на Елизабет избирате някого, който е с вас, но всъщност е студен и неотзивчив. Без значение по кой път поемате, крайният резултат е един и същ – вие се връщате в ситуация, която ви лишава емоционално, и възпроизвеждате детската си депривация.
Следващата таблица изброява някои от сигналите за опасност, които е добре да избягвате в ранните стадии на отношенията си. Това са сигнали, че възнамерявате да повторите модела и да се обвържете с някого, който е емоционално лишаващ.
СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ В РАННИТЕ СТАДИИ
НА ОТНОШЕНИЯТА
1. Партньорът ви не ви изслушва.
2. Само той говори.
3. Не се чувства комфортно да ви докосва или целува.
4. На разположение е само от време на време.
5. Партньорът ви е студен и резервиран.
6. Вие сте много по-заинтересован от сближаването, отколкото партньорът ви.
7. Партньорът ви не е с вас, когато се чувствате уязвим.
8. Колкото по-малко е на разположение, толкова по-обсебен се чувствате.
9. Той не разбира вашите чувства.
10. Вие давате много повече от това, което получавате.
Ако няколко от тези сигнали се появят едновременно, по-добре бягайте –
особено ако „химията“ е много силна. Това означава, че вашият житейски капан се е активирал с пълна сила.
Знаем, че ще ви бъде трудно да приемете този съвет. Целият ви копнеж ще бъде насочен към това да останете във връзката. Именно това се случи с Дъстин. Той започна да се среща с Кристин в хода на терапията. Тя беше красива и успешен модел в Ню Йорк. Дъстин бе само един от множеството мъже, които я преследваха. Макар да осъзнаваше, че връзката е обречена, той не можеше да се спре.
Неговият житейски капан се бореше за оцеляването на връзката. Виждахме как целият процес се завърта и се сгромолясва от висотата на прекарания уикенд с Кристин в къщата му до финалния ѝ отказ да се вижда с него, без дори да отговори на все по-отчаяните му телефонни обаждания.
Дори ако изберете подходящ партньор, който е емоционално даващ, все още има капани, които трябва да избягвате, докато връзката ви прогресира.
ЖИТЕЙСКИЯТ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
1. Не казвате на партньорите си от какво точно имате нужда и когато нуждите ви не са удовлетворени, се чувствате разочарован.
2. Не казвате на партньорите си какво точно изпитвате, а след това се чувствате разочарован, че не сте разбран.
3. Не си позволявате да бъдете уязвим и не давате възможност на вашите партньори да ви защитят или напътстват.
4. Чувствате се лишен, но не казвате нищо. Скривате негодуванието си.
5. Ставате гневен и изискващ.
6. Непрекъснато обвинявате партньорите си, че не се грижат достатъчно за вас.
7. Ставате дистанциран и недостъпен.
Може да засилите вашата депривация, като саботирате връзката.
Може да станете чувствителен към сигнали на пренебрежение и е възможно да очаквате вашият любим да чете мислите ви и магически да удовлетворява потребностите ви. Макар че, както ще дискутираме след малко, някои хора с този житейски капан контраатакуват и стават изискващи във взаимоотношенията, всъщност повечето от тях не молят за това, което искат, а се чувстват наранени, оттеглени или ядосани, защото емоционалните им потребности не са удовлетворени.
ВЗИСКАТЕЛНОСТТА В ОТНОШЕНИЯТА
Някои хора с житейския капан „Емоционална депривация“ започват да контраатакуват, те компенсират преживяванията си за депривация, като стават враждебни и изискващи. Тези хора може да бъдат определени като нарцистични. Те се държат така, сякаш имат привилегията всички техни нужди да бъдат удовлетворявани. Изискват много и често получават много от хората, с които влизат в интимни връзки.
Пример затова е Джед. Независимо колко грижи получава от жената до себе си, той продължава да усеща, че неговите нужди не са удовлетворени. Вместо обаче да се чувства наранен или отхвърлен, той става гневен. Твърде различно поведение от онова на Елизабет, която също е свръхчувствителна към емоционално отхвърляне, но продължава да мълчи за своите нужди.
Джед и Елизабет илюстрират двата различни стила за справяне с „Емоционалната депривация“:
гневът и взискателността на Джед са типични за контраатаката като стил за справяне, докато мълчанието на Елизабет е характерно за капитулацията като стил за справяне.
Защо някои хора реагират на „Емоционалната депривация“, като стават нарцистични? Отговорът се крие в комбинацията от житейски капани – „Емоционална депривация“ и „Привилегированост“. Макар че като деца техните емоционални потребности в редица ключови направления не са били удовлетворени, нарцистичните хора са се научили да се борят с преживяването за депривация, като стават изискващи по отношение на различни, по-повърхностни нужди.
Например вие може да станете много взискателен към това какво ще ядете, как ще сте облечен, къде точно ще ходите и с кого и т.н. Възможно е да сте изключително взискателен за материални неща. Като цяло може да сте изискващ за всичко освен за онова, за което истински жадувате – а именно емоционалната съпричастност. За съжаление, тези материални искания в крайна сметка са слаб заместител на любовта и разбирането, така че вие оставате винаги неудовлетворен и продължавате да жадувате за осезаеми награди, като никога не се насочвате към основния проблем. По този начин липсата на удовлетворение се поддържа.
Като деца на вас най-вероятно не са ви позволявали да бъдете взискателен по отношение на емоционалните си потребности. Майка ви (вероятно) не е била отзивчива. Но ако тя ви е позволявала да изисквате разни други неща, то това е било начин да получите поне нещичко. Именно това се е случило с Дъстин.
Въпреки че майка му е била студена, тя е била чудесна по отношение на задоволяването на други, различни от емоционалните нужди. Била е разточителна в подаръците и затова Дъстин е формирал преживяване за привилегированост относно материалните неща. За разлика от Дъстин някои деца са пренебрегвани и в двете области – емоционална и материална. Те са се сблъсквали с депривация от всички посоки. Тези деца обикновено се отказват да се борят и се научават да не очакват нищо (стил за справяне капитулация).
Липсата на усещане за автентичност е характерна черта на взаимоотношенията с нарцистичните хора. При тях дори интимните срещи с най-близките им остават повърхностни. Ако това сте вие, на някакво ниво чувствате отчаяние поради повърхностността на своите взаимоотношения. Това е така, защото много рядко сте изискващ относно належащите си потребности, а именно първичните емоционални нужди, и затова вашите срещи имат нотка на изкуственост.
Следният списък описва стъпките за промяна на житейския капан „Емоционална депривация“:
ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
1. Научете повече за своята депривация в детството. Почувствайте лишеното дете в себе си.
2. Проследете своите преживявания за депривация в настоящите си взаимоотношения. Влезте в контакт със своите потребности от грижа, емпатия и напътствия.
3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите, които се повтарят. Направете списък на капаните, за да ги избягвате от сега нататък.
4. Избягвайте студени партньори, които генерират силна страст.
5. Когато намерите партньор, който е емоционално щедър, дайте шанс на връзката. Заявявайте това, което искате. Споделяйте собствената си уязвимост с партньора си.
6. Спрете да обвинявате партньора си и да изисквате вашите нужди да бъдат удовлетворени.
Нека да изследваме всяка стъпка по-подробно.
1. Научете повече за вашата депривация в детството. Почувствайте лишеното дете в себе си. Разбирането винаги е първата стъпка. Трябва да се справите с истината за онова, което се е случило с вас като дете. Както вече отбелязахме, при капана „Емоционална депривация“ това може да се окаже по-трудно, отколкото при някои от другите житейски капани. Може дори да не знаете, че сте били лишаван.
Джед разбра, че е бил лишаван, когато дойде на терапия. Такова очевидно ощетяване се разпознава лесно. Още в началото на терапията Джед успя да генерира представи за проявената небрежност към него – как е единственото дете, на което майка му не присъства на безброй важни събития – от получаването на медал в Скаутския клуб чак до дипломирането му в гимназията и колежа. Спомни си, че е подправял подписа на майка си на домашните си, защото тя не си е правела труда да ги подпише.
Джед лесно достигаше до гнева си за депривацията, но имаше трудности да стигне до болката (типично за контраатакуващите). Елизабет, от друга страна, имаше връзка с болката за това колко самотна се е чувствала като дете (типично за капитулиращите). За нея беше по-трудно да има достъп до гнева. Във вас има както гняв, така и скръб относно депривацията ви. Както ще видим, за вас е важно да се опитате да почувствате и двете.
За Дъстин и Елизабет разбирането на миналото беше по-трудно. Те трябваше да разкрият един доста незабележим процес. Всъщност смятаме, че има три различни вида емоционална депривация. Разделянето ѝ по този начин може да ви помогне да си изясните какво точно се е случило с вас като дете. Може да сте били лишаван в една или две от тези области, а в други – не.
ТРИ ВИДА ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ
1. Лишаване от грижи.
2. Лишаване от емпатия.
3. Лишаване от защита.
Всеки вид депривация се отнася до различен аспект на любовта. Грижите означават топлина, внимание и физическа привързаност. Дали родителите са ви прегръщали и люлели? Дали са ви утешавали и успокоявали? Дали са прекарвали време с вас? Дали ви прегръщат и целуват, когато се виждате с тях сега?
Емпатия означава да имате някого, който разбира вашия свят и утвърждава чувствата ви. Родителите ви разбираха ли ви? Бяха ли в синхрон с вашите чувства? Можехте ли да им се доверите, когато имахте проблеми? Интересуваха ли се от това какво имате да кажете? Обсъждаха ли собствените си чувства с вас, ако ги запитате за това? Можеха ли да комуникират с вас?
Накрая, защитата означава осигуряване на сила, посока и напътствия. Имахте ли някого, при когото да отидете като дете, когато сте имали нужда от съвет и който е бил източник на убежище и сила? Имаше ли човек, който да внимава за вас, който ви помагаше да се чувствате в безопасност!
Джед беше преживял тежки лишения и в трите области. Той е бил толкова увреден, че като възрастен не можеше нито да дава, нито да получава и в трите направления – грижи, емпатия и защита. При Елизабет и Дъстин ситуацията бе по-сложна.
Дъстин се чувстваше защитен от майка си и можеше да отиде при нея, когато се нуждаеше от разумни, неемоционални съвети. Той имаше почти магическото вярване, че семейното име и богатство могат да го предпазят от всякакви несгоди. Но майката на Дъстин не беше нито грижовна, нито емпатична. Той, за щастие, имаше грижовен и емпатичен баща, който беше успял да поправи част от щетите, причинени от майка му, и се беше опитал да отслаби житейския му капан.
Елизабет очевидно е получила много любов и привързаност като дете. Тя генерира няколко образа на майка си, която я прегръща и целува. Ето един типичен спомен: „Седя в скута на майка си. Ние сме на парти. Нося хубава рокля. Чувствам се красива и специална“. Но повърхностността на този образ показва, че в значителна степен любовта на майка ѝ е била фалшива. Тези поведения обикновено са се случвали само в компания, за да бъдат забелязани от другите. Всъщност Елизабет е била лишена от грижи. Но подобно на Дъстин тя се е чувствала защитена като дете; всъщност вероятно е получила твърде много съвети и напътствия от майка си. Елизабет обаче очевидно е преживявала лишаване от емпатия. Например в терапията тя успя да генерира тази представа:
ТЕРАПЕВТ: Какво става?
ЕЛИЗАБЕТ (със затворени очи): Аз съм на рожден ден с майка си. Тя ми казва да отида до другото малко момиче и да го целуна. Казвам на майка си, че не харесвам това момиче. Но майка ми иска да я харесвам и ми казва: „Това са глупости, разбира се, че я харесваш“.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства?
ЕЛИЗАБЕТ: Невидима.
Майка ѝ не е отразявала чувствата на Елизабет. Майка ѝ нито е знаела, нито се е интересувала как се чувства тя.
Първата стъпка към разбиране на вашата депривация в детството е да си създадете образи. Идете на тихо и спокойно място и позволете на представите от вашето детство да изплуват в съзнанието ви. Изживейте спомените напълно, с всички емоции, които сте изпитвали по онова време. Изживейте образите, след което ги изследвайте в подробности.
Генерирайте образи за всеки от родителите си. Както при Дъстин, единият родител може да е успял да компенсира щетите, причинени от другия. Включете и всички други близки членове на своето семейство, за да получите пълна картина.
2. Проследете своите чувства на депривация в настоящите си взаимоотношения. Влезте в контакт със своите потребности от грижа, емпатия и напътствия.
Станете по-осъзнати за своите чувства на депривация в сегашния си живот. Обучавайте се да забелязвате, когато вашият житейски капан се активира. Може в момента да се чувствате пренебрегнат, самотен или празен, или да имате усещането, че никой не разбира как се чувствате. Може да се чувствате тъжен, че любимият ви човек не е до вас, или че е студен и неотзивчив. Да се чувствате ядосан, че винаги сте този, които трябва да е силен и да се грижи за партньора си, и никога не е обратното. Всяко силно чувство на депривация може да послужи като знак, че житейският ви капан се е задействал и трябва да обърнете внимание на случващото се.
Важно е да си позволите да почувствате всички емоции, които се задействат с житейския ви капан. Опитайте се да не блокирате нито едно усещане. Изследвайте целия спектър от чувства колкото можете по-пълно.
Може да използвате техниката с представи, за да се свържете още повече с чувствата си. Когато някакво събитие в сегашния ви живот провокира силни чувства на депривация, преживейте го отново чрез образи. Оставете всичките си чувства да се появят. Свържете се със своите потребности от грижи, емпатия и защита.
След това свържете образа с такъв от миналото, когато сте били дете и сте се чувствали по същия начин. Ако по този начин многократно сменяте настоящето с миналото, ще можете да задълбочите осъзнаването на начините, по които активирате депривацията от детството си в сегашните си отношения.
Дъстин направи упражнението с представи в терапевтична сесия с нас. Той описа инцидент с Кристин, който силно го е разстроил. Те вече бяха разделени и се срещнали случайно на парти. Помолихме Дъстин да си представи образа на Кристин.
ТЕРАПЕВТ: Какво виждаш?
ДЪСТИН: Виждам Кристин. Тя е там, в средата, облечена в бяло, като на реклама в списание. Изглежда замръзнала и перфектна. Заобиколена е от стъкло.
ТЕРАПЕВТ: Къде си ти?
ДЪСТИН: Аз съм извън стъклото. Опитвам се да ѝ кажа нещо, но тя не може да ме чуе през стъклото. Не мога да я накарам дори да ме погледне. Размахвам ръце и крещя, но тя не може да ме чуе.
ТЕРАПЕВТ: Кажи ми какво чувстваш?
ДЪСТИН: Аз съм сам.
След това помолихме Дъстин да си представи кога се е чувствал така преди, като дете. Споменът, който дойде, беше за майка му: „Виждам я да седи на дивана и да чете, а аз да стъпвам на пръсти в другия край на стаята, защото знам, че ще се ядоса, ако я обезпокоя, докато чете книгата си“.
3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите, които се повтарят. Направете списък на капаните, за да ги избягвате от сега нататък.
Съставете списък на най-важните взаимоотношения в живота си. Може да искате да се съсредоточите върху романтичните връзки или върху семейството или близките си приятели. Помислете какво точно се е объркало във всяка връзка. Бил ли е конкретният човек неспособен или нежелаещ да удовлетворява нуждите ви?
Има ли вероятност да сте го отдалечили с непрекъснатите си искания, които, дори да бъдат изпълнени, няма да променят нищо? Били ли сте отегчен от някого, който се е отнасял добре с вас? Може ли се каже, че сте получили от връзката повече, отколкото сте били склонен да признаете по онова време?
Моделът на Дъстин стана очевиден за него точно когато направи този списък. Той ясно видя как у всяка жена, към която е бил привлечен, от самото начало е имало маркери, че е емоционално недостъпна по някакъв важен начин. Разбира се, във всеки отделен случай той беше пренебрегвал тези ранни предупредителни знаци. За него беше болезнено да признае в терапията, че най-силните му любовни връзки са били обречени от самото начало.
Моделът, който излезе наяве от списъка на Елизабет, показа, че тя е давала много от себе си на всеки човек, но в замяна не е получавала нищо. За Джед пък моделът разкри, че е бил недоволен от всяка жена независимо какво е получавал от нея. По своя характерен обвиняващ начин той заяви: „Това е списък на жените, които бяха истински разочарования“. Какъв е обединяващият принцип във вашия списък? Какви са капаните, които трябва да избягвате?
4. Избягвайте студени партньори, които генерират силна страст.
Това е простото правило, което е много трудно да се следва. Не се ангажирайте с лишаващи партньори. Правилото трудно се изпълнява, защото точно тези партньори ви привличат най-силно. Често даваме на пациентите следната насока: Ако срещнете някого, към когото чувствате силна страст, оценете колко точно е „химията“ по една от 0 до 10. Ако оценката е 9 или 10, помислете още веднъж дали да се ангажирате с този човек. Понякога такива отношения се развиват едва след много размирици. Но по-често силното привличане, усещащо се в такива моменти, се основава на житейските капани, които сте задействали в себе си, а не на положителните качества, които биха направили връзката жизнеспособна.
Не можем категорично да кажем, че трябва да се съгласите да прекарате остатъка от живота си с партньор, който генерира отговори от 0 до 5. Смятаме, че трябва все пак да има някаква „химия“ между вас, за да може връзката да се осъществи. Но ако е налице само романтична „химия“, тя почти със сигурност няма да работи в дългосрочен план. По света има много шестици, седмици и осмици. Някоя от тях може би за първи път в живота ви ще ви донесе дълбока, интимна и изпълнена с любов връзка.
5. Когато намерите партньор, който е емоционално щедър, дайте шанс на връзката. Заявявайте това, което искате. Споделяйте собствената си уязвимост с партньора си.
Когато влезете в здравословна връзка, дайте ѝ шанс. Много често хората с този житейски капан се чувстват отегчени и неудовлетворени в такава връзка и искат да я прекратят. Но не я прекратявайте прекалено бързо, дори връзката да не изглежда вълнуваща. Може би просто трябва да свикнете със странното усещане, че вашите емоционални потребности са удовлетворени.
След фиаското с Кристин Дъстин започна връзка с жена на име Мишел, която беше топла и грижовна. Дъстин беше много привлечен от нея в началото, но това се промени. Когато отношенията им станаха по-задълбочени „химията“, която изпитваше към нея, избледня. Той започна да идва на сесиите и да споделя, че е отегчен от Мишел, че вече не е привлечен от нея и че вероятно връзката е голяма грешка. Ние обаче все още бяхме изпълнени с надежда. В същото време между тях се случваха хубави неща. Дъстин позволяваше на Мишел да се грижи за него. Въпреки усещането му, че трябва да сложи край на връзката, смятахме, че е възможно тя да се развие още.
Имаше много добри признаци в отношенията на Дъстин и Мишел, които ни обнадеждаваха. На първо място, той вече бе привлечен от нея. Ние не вярваме, че може да създадете „химия“, когато никога не я е имало. Но ако в началото има поне умерена страст, си заслужава да опитате да я възстановите, ако избледнее. Струва си да се опитате да се справите с проблемите в отношенията с надеждата, че може да върнете част от „химията“. Може би е по-скоро въпрос на това да си позволите да се свържете с другия човек, да бъдете уязвим и да поискате онова, от което наистина се нуждаете.
Докато говорехме в сесиите, Дъстин осъзна, че повечето време всъщност не беше отегчен от Мишел, а по-скоро раздразнен. Ядосваше се, че тя не му дава онова, от което се нуждае. Разбира се, Дъстин не е казвал на Мишел какво точно иска.
Това е чест модел при капана „Емоционална депривация“. Вие пазите в тайна какво искате, а после се ядосвате, щом не го получите.
Държането в тайна на потребностите ви е начин да се предадете на своя житейски капан. Уверявате се, че макар вашият партньор да е топъл човек, нуждите ви все още няма да бъдат удовлетворени. Ако сте с любящ партньор, му кажете от какво имате нужда. Оставете го да се грижи за вас, да ви защитава и да ви разбира.
Даваме си сметка, че може да е плашещо.
Това означава да станете уязвим за партньора си. Вие сте инвестирали много в правенето на точно обратното – да поддържате неуязвимостта си, за да се предпазите от разочарование. Като дете сте имали сериозни основания за това. Вероятно сте имали добра причина да поддържате тази стена в много от взаимоотношенията си през детството. Но се попитайте: „Този път различно ли е? Мога ли да се доверя на този човек?“. Ако отговорът е „Да“, може би трябва да си дадете шанс.
6. Спрете да обвинявате партньора си и да изисквате вашите нужди да бъдат удовлетворени.
Както Дъстин каза: „Гневът ми взема големи размери. Стигам до точката, в която всичко, което изпитвам, е негодувание и всичко, което правя, е да кажа на Мишел: „Край!“. Не скривайте негодуванието си. Изразете своите нужди директно пред партньора си. Когато сте ядосан, кажете на партньора си как се чувствате.
Правете го спокойно, без обвинения. Под гнева стои чувство на болка и уязвимост. Споделете това с партньора си. Ако показвате само гневната, изискваща повърхност, ще накарате партньора си да се отдалечи, и ще бъде по-малко вероятно да отговори на вашите нужди. Гневът и взискателността са самоунищожителни. Те рядко вършат работа. Почти никога няма да се почувствате по-добре, а нещата просто все повече ще се влошават.
Голяма част от онова, което казваме, се свежда до общуване. Ако искате да имате добра връзка, трябва да сте готов да споделяте своите мисли и чувства с партньора си. Трябва да споделяте себе си и да се свързвате.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ПРОМЯНА
Промяната не е лесна. Както сме казвали и преди – тя е във вашите ръце. Степента на промяна зависи от това колко интензивно и последователно работите. Вашият житейски капан „Емоционална депривация” няма да изчезне изведнъж. Промяната е въпрос на бавно откъсване от житейския капан и на противодействие всеки път, когато той се задейства. Трябва да насочите цялото си същество срещу житейския капан – своите мисли, чувства и поведение.
Тъжно е, че колкото повече сте били увреден като дете, толкова повече усилия ще трябва да полагате. Това е още една несправедливост в поредицата от несправедливости срещу вас. Ако сте били сериозно увреден като дете, може да се нуждаете от професионална помощ. Последната глава на тази книга ви показва как да започнете да търсите помощта, от която се нуждаете.
На Джед му отне доста време в терапията, за да започне да се променя. Той имаше много трудности да покаже своята уязвимост пред хората в живота си, както и пред нас. Неговата позиция винаги беше, че по-скоро би загубил всичко, отколкото да поеме този риск. Бронята, която го е защитавала най-добре в детството, бе станала негов враг в живота му на възрастен, пречейки му да постигне свързаност и интимност.
Джед лесно можеше да достигне до гнева си за миналото, но му беше много трудно да почувства болката. Той чувстваше много гняв и това изразяваше. Никога не смяташе себе си за отговорен при създаването на връзки. Винаги се фокусираше върху това, че другият човек го разочарова, и го оставяше.
Първоначално това беше темата на терапията. Непрекъснато обсъждахме как ще го изоставим, как не му помагаме, как трябва да има други видове терапия, които са подобри. Но въпреки всичко нещо го задържаше в терапията. На някакво ниво той знаеше, че ако си тръгне, просто ще премине към друга празна, краткотрайна връзка. Постепенно започна да изразява болката от самотата си.
ДЖЕД: Бях в кафене на тротоара и видях двойка да се разхожда. Мъжът беше прегърнал жената и я гледаше. Трудно е да се опише, но изведнъж си спомних времето, когато майка ми ме вземаше и ме прегръщаше, и почувствах, че всеки момент ще се разплача.
Джед започна да споделя уязвимостта и болката си с другите. Успя за първи път в живота си да премине шестмесечната граница в интимна връзка и се сгоди за жена на име Никоя.
Елизабет напусна съпруга си Джош в хода на терапията. Макар че не се опитвахме да влияем на решението ѝ, ние я подкрепихме. Вярваме, че е добре човек да прекрати една безнадеждна и напълно неудовлетворителна връзка. Елизабет дълго се опитваше да подобри отношенията си с Джош, но без никакъв успех. Ако беше останала във връзката, вероятно щеше да продължи да бъде разочарована и неудовлетворена през остатъка от живота си. Джош не я обичаше достатъчно, за да се промени.
След развода Елизабет веднага повтори модела още два пъти, с други двама студени, неотзивчиви мъже. „Това е почти като да преживея отново модела, за да го разпозная“, каза тя. Все още се чувстваше привлечена от нарцистични мъже, но сега вече им се противопоставяше. Наскоро Елизабет започна връзка с Марк. Това беше първата ѝ връзка с мъж, в която не само даваше любов, но и получаваше такава в замяна. Както тя казва: „Оставих Марк да се грижи за мен. Предполагам, изглежда смешно, че трябва да се науча как да получавам, но точно това се случва: Аз се уча да получавам“.
Дъстин остана с Мишел. Те се ожениха и имат дете. В една от последните сесии той описа живота си по следния начин:
ДЪСТИН: Все още има моменти, когато изпитвам недоволство, като че ли нещо не е ми е достатъчно. Но през повечето време се чувствам свързан. Поглеждам към Мишел и бебето и изведнъж си спомням, че вече не съм сам.
