Отговарям на анонимен въпрос в настоящата публикация. Публикуван е парафразиран!
Ако искате да зададете свой въпрос и имате няколко дни търпение да получите отговор – заповядайте във фейсбук групата ни БАЕП.
Въпрос:
Работя в голяма компания, където в последната година атмосферата стана непоносима заради постоянни съкращения и свръхнатоварване. Остават ми само няколко години до пенсия, но чувствам, че целият ми досегашен опит и градена репутация губят смисъл в тази обстановка, че са били напразни. Въпреки че познавам правата си, се чувствам демотивирана и емоционално изтощена.
Търся насока: Има ли психолози, специализирани в работата с хора над 60 години, които да помогнат за изграждане на устойчивост? Искам да се науча да се дистанцирам от служебните проблеми и дори да обмисля алтернативни пътища, ако се наложи. Как да намеря спокойствие, когато теоретичните съвети за релаксация вече не работят?
Отговор:
Здравейте!
Благодаря за доверието да пишете тук!
Започвам по същество с първото, което личи от споделеното – десетилетия градена идентичност (наблягам на “идентичност) – градена около работата, репутацията, компетентността, стабилността – а сега наближават пенсионирането и очакването за “меко приземяване”. Вместо това обаче, се сблъсквате с хаос, несигурност, загуба на контрол, загуба на смисъл. Така че болката, която преживявате не единствено стрес, който също е нормална реакция в случая, а и усещанията и мислите в посока, че всичко, което сте градила, се разпада точно пред финалната линия. Такива ситуации удрят идентичността ни дълбоко – сякаш работата не е отделима от нас и живота ни, а е сраснала с него – и го определя изцяло или до голяма степен…
От една страна живеем винаги в контекст и всичко има значение и отношение към нас, особено работата, не казвам да отиваме в другата крайност и да се самоубеждаваме че “не ни пука” – от друга страна има разлика между това да работя нещо и да “бъда нещо”. Има разлика и между мен като специалист и мен като част от колектив, в който има и други хора. Има значение докъде позволявам да завися от една страна от тях самите пряко като работни задължения, и докъде- от отношението им към мен.
Моята насока би била по линия на промяна на начина, по който виждате ситуацията, както и практически граници, които да Ви съхранят. И сега ще уточня какво имам предвид, за да е по-ясн и конкретно.
Първо – да отделим фактите от интерпретациите, защото в момента всичко е смесено, което е честа логическа грешка. Фактите са – съкращения на работа, увеличено натоварване, нестабилност поради тези и други фактори. Интерпретацията е – “моите 37 години отиват на вятъра“ – тази интерпретация Ви смазва. Като цяло вътрешните ни конфликти и противоречия се градят на историите, които си разказваме, ако разберем това и станем по-съзнателни какво точно говорим на себе си и в какво се самоубеждаваме, животът е много по-приятен за живеене. : )
Интерпретацията Ви касае това, че сякаш всичко до тук е изтрито или има потенциалада бъде. Можете ли да видите разлика между нестабилността на компанията и личната Ви стойност и стабилност отвъд това? Между отношението на другите към Вас и личното Ви отношение към Вас? Това, което сте изградила, не изчезва, защото компанията се разпада. Отношението им не определя пътят Ви до тук и всичките Ви усилия – това означава, че основната Ви вътрешна работа тук е себеоценката и до колко тя е зависима от външни фактори – не казвам, че може изобщо да не е, в същото време, ако прекомерно е, ставаме много нестабилни и зависими! Това касае нуждите и границите Ви, за които ще пиша и надолу.
Компанията е нестабилна, а не целият Ви живот – това е решаваща разлика. В момента Критикът във Вас е силен и се опитва да Ви убеди в противното – “всичко се срива, ужас, край!”, докато една мъдра Ваша вътрешна чaст, да я наречем стабилен вътрешен Център или пък вътрешен Мъдрец, би Ви казала друго “Върни се към това да си спомниш стойността си отвъд моментната ситуация. Спомни си коя си и нека намерим начин тук и сега да се погрижим добре за теб.” Това включва и грижа за нужите, и поставяне на граници, но за това след малко.
Второ – преоформулиране на последните три години – вместо “трябва да оцелея до пенсия“, преминете към “това е преходен период, в който трябва да защитя енергията и достойнството си“. Това променя ролята от жертва на обстоятелствата в някой, който съзнателно управлява фазата на излизане. Не става в казването на една фраза, нужна е последователна грижа и за нуждите, и за границите, за които вече споменах. В същото време такова преформулиране е ключово, защото иначе оставате на нивото на самозаблудите на ума, на Критика във Вас, а това е изцеждаща роля, ако стоим в нея дълго и напоително – накрая ще сложа и статия за вътрешните части, а ако ми напишете, че ползвате английски, ще сложа тук и материали на английски, полезни по темата.
Трето – граници на работното място, които са от основно значение – в момента попивате всичко. Нужно е да започнете да се питате какво всъщност се изисква от Вас и какво е незадължителен натиск, който си самосъздавате с перфекционизма и свръхстаранието си, със склонността да търпите, да искате и търсите одобрение дори – за тези свои черти е нужно да бъдете честна със себе си. Ще добавя накрая и статия за перфекционизма, обърнете внимание на корена на тази стратегия за оцеляване – защото тя е такава! Докато сте в нея, работата ще Ви изцежда – а и не само тя! На етапа, на който сте, вече няма нужда да се доказвате – не сте в началото на кариерата си и не е нужно да носите компанията на гърба си. Но сякаш детето във Вас продължава да иска да е най-доброто, да се страхува от това как ще реагират другите и тук идват и Критика, и Перфекциониста – се поемат нещата в свои ръце! Което пък Ви води до чувствата, емоциите и състоянията на духа, в които сте. Порочен кръг е, нека го разберем първо.
Четвърто – психологическата помощ – възрастта не е пречка – добрите терапевти работят с хора на всички възрасти. Това, което има значение, е терапевтът да има опит с темата за житейската промяна, преходите в живота, разбирането на нуждите – работата с тревожността тук не бих казала, че е уместна посока, защото тревожността е функция на ситуацията – с по-дълбоко и ясно разбиране на себе си, с по-устойчиви граници (спрямо конкретни ситуации на работа), както и с по-ясна и подходяща за Вас грижа за нуждите Ви, тревожността ще отпадне от самосебе си.
Пето – истинското умение, което Ви предстои да научите, е именно на здравословната дистанция – вътрешна и външна. Това включва всичко, за което писах до сега.
Една проста практика, която можете да правите, е в края на работния ден съвсем целенасочено да седнете за пет минути и мислено да си кажете, че работата остава тук и тя не я носите по-нататък. Върнете се към тялото си, дишайте бавно – 4 секунди вдишване и 4 издишване. Усетете стъпалата и дланите, докоснете нещо около Вас. Слагам надолу видео за майндфулнес практика – не подценявайте това, дори да Ви се струва неразбираемо в началото! Масово хората сме дисоциирани и с недобре функциониращи нервни системи – връщането тук и сега към тялото, усещанията, които регистрираме и с които оставаме, коригират това! Ако НЕ правим подобни практики, до голяма степен психотерапията е НЕРАБОТЕЩА, неефективна и дори безсмислена! Може да се превърне в бръщолевене на халос, вместо да ни пробужда. Така че дебело подчертавам това.
Шесто, относно промяната на посоката на тази възраст – разбирам защо не искате да започнете нещо ново. Може би този период не е за изграждане на нещо ново, а за избор как искате да завърши тази глава. Това е по-подходящо и уважително към Вас самата – да бъдете приоритет на себе си, стига такъв са били другите, мненията и желанията им… Само̀ по себе си това е ценен урок от негово Величество Животът! : ) Понякога, знаете сигурна съм по-добре от мен, ни раздрусва стабилно, за да ни пренареди и пробуди към промяната, за която ни е време!
Може би този период вече не е за доказване на каквото и да било, а за самосъхранение и обгрижване на Вас самата. Пак казвам – на граници, на твърдост навън, и на нежна мекота навътре. Не сте длъжна да носите всичко, което се случва в компанията Ви, а в момента, поне вътрешно, го правите и товарът тежи осезаемо. Има смисъл в това, че Ви е трудно, защото сте в голям личен преход и пренареждане.
От по-дълбока перспектива, ако сте отворена за това, тази ситуация налага нещо много значимо: идентичността, изградена върху работата, се разхлабва. Болезнено е, но и необходимо, защото пенсионирането изисква точно това – да видим себе си отвъд всичко, което сме изградили работно и професионално. Така че, колкото и да е странно на пръв поглед, този хаос Ви тласка към преход, пред който така или иначе ще се изправите неизбежно.
- Какво е подкрепящо и смислено за Вас отвъд работата?
- На какво бихте посветила време и внинание?
- Какво Ви е любимо?
Дайте си време за всички тези теми, включително за срещите с Вас самата. Как виждате себе си отвъд работата и какво цените във Вас като човешко същество, като жена? В тази посока могат да излязат вдъхновяващи и питателни теми и отговори. Ако постоим с въпросите и не бързаме с решенията…
Полезни материали:
✨ https://inesraycheva.com/nujdite-ni-ne-sa-svurzani-s-konkretni-hora/
✨ https://inesraycheva.com/kak-da-slusham-za-da-chuvam/
✨ https://inesraycheva.com/poznavam-li-svoite-vatreshni-roli/
✨ https://inesraycheva.com/3-istorii-koito-razkazvash-na-sebe-si/
