“Здравейте, имам малко специфичен въпрос, свързан с дъщеря ми, която е на 3 г. и 5 месеца. От половин година ми се налага да бъда в България за по 3 месеца, понеже живеем в Лондон; И се опитвам да давам дъщеря си на ясла, поне за няколко часа, за да свиква. След почти 4 г. майчинство искам да започна работа, а и тя трябва да е в детска среда, а не да е по цял ден с мен.
Имам голям проблем с оставянето ѝ, понеже тя не желае да остане дори за няколко часа. От яслата ми обясняват от първия миг, че имало деца, които никога не свикват с детската градина, като според мен не е много ок да лепват етикети на децата още в зародиш. Въпросът ми е какво да правя в този случай, тя е в истерия всеки път, дори се вкопчва в мен, крещейки: “Мамо, моля те не ме оставяй тук!”
Много пъти съм я заговаряла приятелски, подпитвайки я какво правят там, дали нещо я тревожи, естествено тя ми обяснява че няма нищо, а в същия момент е в стрес. Сутрин се буди в истерия, знаейки че ще ходи на детска градина. Вечер не може да заспи от тревога, защото като се събуди ще ходи там. Не знам как да я убедя, че там е временно и ще я взема?”
Здравейте!
Ще Ви отговоря през модела на ненасилствена комуникация, ползвам го от години с възрастни и деца и ще споделя няколко статии накрая на отговора си, които да прочетете.
Фокусът е в СВЪРЗВАНЕТО – да опитате да я чуете, да я насочите, да я учите да умее да назовава чувствата си и да ги свързва с това, което ѝ се иска (нуждите), вместо с външните обстоятелства. Този език ни е чужд масово, повече правим обратното, свързваме чувствата с външните обстоятелства, което означава да си дадем силата, вместо да се свържем с нея.
Важни въпроси, с които да започнете са – като слагате пауза и изчаквате отговорите ѝ:
– Иска ти се сега да си останем двете вкъщи ли?
– Иска ти се ти да избираш как/къде да прекараш деня ли?
– Иска ти се да си сигурна, че ще дойда да те взема ли?
– Тревожи те това, че сега ще си без мен на място, което още не познаваш добре ли?
– Иска ти се да вярваш, че ще ти е приятно и спокойно с другите деца и с учителките ли?
По този начин ѝ давате посоки и се свързвате с нея – целта не е да чуем отговорите, които ни се иска, а искрените детски отговори! След като вероятно каже “да”, можете да продължите с:
– И на мен ми се иска да сме двете цял ден, мамо! И не виждам как може да стане това днес! (Тук следва обяснението, че сте на работа, а и че детската градина е създадена да бъде място, на което на децата им е хубаво – ако вярвате в това самата Вие, не го казвайте иначе);
– И на мен би ми се искало ти да избираш какво да правиш! Иска ми се да те подкрепя да бъде така и не виждам как може да стане това.
– Чувам те и те виждам, че се тревожиш, че няма да дойда! Иска ми се да знаеш, че ще дойда и мисля за теб, докато не сме заедно. Изпращам ти прегръдки и целувки и сега като те цункам по бузките ще ги усещаш целия ден!
– Как да те подкрепя, така че да е по-лесно и за мен, и за теб сутрин преди детска? Как да направим така, че да сме спокойни и двете, когато тръгвам за работа? – вече е във възраст, в която можете да опитвате и с такива въпроси, обикновено вече към 5-годишна възраст стават по-откликващи към тях;
Нека тези въпроси са зададени в момент, в който тя може да Ви чуе – не е нужно да е, когато сте пред детската градина – (можете да ги зададете отново и тогава), като това може да се случи и с покана като:
– Има една много важна тема, по която искам да си поговорим двете. Предлагам ти да отидем в парка да караме колело (нека е нещо нейно любимо) и да си говорим, искаш ли?
И с децата, и с възрастните е важно да създаваме подходящата атмосфера за значимите разговори.
Това е посоката – често подценяваме децата, че няма да разберат, че са сложни примерите – с този подход работя с деца на по година и дава своите плодове учудващо бързо. Въпрос на свикване на родителя/учителя е, за децата е изключително на място.
Предлагам Ви и да си измислите Ваш ритуал,
това е друг важен момент! Помислете и говорете и с нея за това – може да има нужда от преходен обект – играчка с нея в детската, макар обикновено по-рано да носят със себе си такива – затова и е важно да бъдат позволявани. Може да си пеете специална песничка/стихче и да ѝ казвате “Мисля си за теб, докато аз съм на работа, а ти на детска. И на мен ми е мъчно сутрин като те виждам колко ти е трудно на теб – иска ми се да опитаме сега като изпеем песничката/кажем стихчето да се разделим спокойни.”
Можете да ѝ разкажете конкретно какво правите на работа – така че да е разбираемо за нея, разбира се, и да ѝ напомняте сутрин как ще мине и Вашият, и нейният ден. “Ще направим това и това и това и после идвам да те взема. И ще можеш да ми разкажеш кое беше най-радостното нещо, което ти случи днес! И коя беше най-любимата игра!”
Обобщаващо мога да кажа, че в тази възраст ключово е да присъстваме с децата в емоционалните им преживявания, да им бъдем опора и да им покажем, че емоциите подлежат на навигиране и като хора сме по-големи от тях (от емоциите), направляваме ги ние. Така те чувстват, че емоциите са повод са свързане, а не са оставени да се оправят сами с тях както могат. Ако последното се случи, то и като пораснали хора ще смятат, че е нужно дасе изолират, освен ако не са “в силата си”.
Питайте я такива въпроси – конкретни – “тревожи ли те нещо” е въпрос, на който на тази възраст няма да може да отговори. Подавайте ѝ конкретни примери като тези, които давам. Много неща още могат да се напишат, пращам някои линкове, които да Ви дадат известна яснота и тепърва ще публикувам материали за ненасилствена комуникация за деца, можете да следите на сайта – това е начин да подкрепим и себе си, и детето, не са заучени фрази – като такива не биха дали плодове.
Напомням – каквото и да правят децата (а това важи и за нас – възрастните), то е израз на някоя тяхна нужда! Никога, наистина никога, не е “просто така” – друг е въпросът дали можем да разчетем нуждата зад поведението. И, ако то е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
Тези статии ще дадат още насоки:
– Как да общувам безконфликтно? (Формула + Примери)
– Децата – Егоисти! Как да постъпим?
– Наказание и Награда – трагичната игра
– Започнете с тази – Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Успех!
