Now Reading
КАК да подкрепя партньора си да усети стабилност?

КАК да подкрепя партньора си да усети стабилност?

Това е ключово умение в здравословните отношения.





Ако единият или и двамата
партньори са по-избягващи,



тази взаимна регулация е трудна до непостижима, отчасти заради убежденията, които са водещи – “Трябва да се справя сам/а”, “За да съм в безопасност, трябва да се самоизолирам”, “Когато другият показва нуждите си, това е признак на слабост/унизително е и ме кара да бягам.”







Ако пък клонят повече към
тревожната ос, то взаимното



(а и едностранчивото) вкопчване може да бъде задушаващо и да постави човек в ролята на бебе, което винаги има нужда от съдействие. Тогава има убеждения като “За да съм щастлив/а и спокойн/а другият трябва да направи еди-какво-си”, “Ако другият не откликва както ми се иска, значи нямам стойност/не ме обича/изоставя ме”.



И двете горни позиции са болезнени –


в света на психотерапията едната наричаме деактивираща (типична за избягващия стил на привързаност) – човек се изключва емоционално, за да се съхрани, а втората свръхактивираща (типична за тревожния стил на привързаност) – залепва за другия болезнено, за да се съхрани. И в двата случая всъщност обслужва страховете си, вместо да бъде свързан през (себе)любовта.



Защото любовта към себе си и тази към другия са като ин и ян, дихотимно свързани, а не противоборни.







Понякога възниква объркване относно

Разликата между СИГУРНИЯ стил на привързаност и СЪЗАВИСИМОСТТА.

И това объркване забелязвам най-вече при хората, които виждат заявяването на нужди и търсенето на близост като слабост и дори като унижение.



Съзависимостта е свързана с


това доколко позволяваме на другите да повлияят на това как възприемаме себе си – дали имаме стойност или не, дали животът ни има смисъл, дали сме достатъчно добри, умни, красиви; дали можем да бъдем щастливи и удовлетворени – убеждението е, че можем, САМО, АКО другият човек (най-често партньорът) прави еди-какво-си спрямо нас (показва ни любовта си точно така, както очакваме).



Съзависимостта е свързана и с



постоянни опити за контрол над другите и силна реактивност спрямо поведението на важните други – при някои хора това се проявява като сърдене, затваряне в себе си, бягство или пък вкопчване – липсва стабилността в себе си и умението човек да се саморегулира и свърже с другия по зрял начин. По-скоро го прави като дете, което проси обич от родителя си или пък го наказва с отхвърляне и затваряне.







Сигурната привързаност се



касае до това, което се нуждаем да получим от друг човек, за да се чувстваме близо до него. Тук вече има взаимен обмен и грижа за нуждите – като възрастни хора не сме зависими от конкретни хора – можем да посрещнем нуждите си по много начини. За да съществува конкретно взаимоотношение обаче, то има нужда да бъде обгрижвано.



И КАК се случва това обгрижване



е въпрос на взаимен диалог и споделяне – търсим начини, които да работят и за единия, и за другия, вместо да робуваме на конкретни очаквания.



Връзката ни със себе си повлиява



силно способността ни да създаваме близост с другите, а близостта с другите повлиява положително самооценката ни! Всеки елемент е значим тук и има своето място.






Полези статии, които да дадат още яснота, са:


See Also

Кой е моят стил на привързаност и защо е важно да знам?

Защо НУЖДИТЕ ни НЕ са свързани с КОНКРЕТНИ хора?

Човекът между Желанието и Потребността

Поведение, което съсипва партньорската връзка


Скоро ще пиша повече по темата
със стиловете на привързаност.









Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top