Now Reading
КАК избирам ПАРТНЬОРА си?! Кое е ВАЖНО за мен?

КАК избирам ПАРТНЬОРА си?! Кое е ВАЖНО за мен?

Тези дни слушах как любимият ми Матю Хъси за пореден път облича просто и ясно в думи ключова тема – относно това кое приоритизираме във взаимоотношенията си?






Поставя важната посока, че т.нар. “високи стандарти” могат да са свързани с характеристики, които всъщност е нужно да осъзнаем, че не правят другия качествен и стабилен партньор – за пример дава външния вид, популярността, финансовото положение.



Могат да ни впечатлят в началото и в същото време изобщо не са предпоставка за надеждни дългосрочни взаимоотношения – ако търсим това.



Качествата, които правят един човек надежден партньор са например емоционални стабилност, интелигентност и наличност; самостоятелност, ПОСТОЯНСТВО в общуването – дори, когато сме в трудна ситуация да умеем да се погрижим за себе си (да се саморегулираме) и да бъдем стабилни и присъстващи за другия – вместо да избухваме в скандали или да мълчим и бягаме от конфликта, например.



Още такива качества са деликатността, такта, нежността, грижовността, уважението, разбирането.





Много често самата аз чувам в кабинета си истории



за силно привличане и влюбване – а когато изследваме въпроси като “Всъщност този човек надежден партньор ли е? Откликва ли на нуждите ми, почита ли чувствата ми, НАЛИЧЕН ли е, ЧУВА ли ме, ОПИТВА ли да ме разбере? А моето отношение към него какво е? Какво събужда той у мен и как реагирам външно аз?” – и започват да излизат подводните камъни…




Затова и обожавам въпроса:



Какъв партньор съм
на себе си?







Тук е разковничето, през което да търсим отговори. Толерирането на поведения, които ни разрушават е индикация, че към себе си сме разрушителни. (Затова и накрая на тази статия ще публикувам анонимен въпрос и моя отговор от групата ни БАЕП, които събраха голям интерес.)



Това не означава, че някой ще е на 100% откликващ, чуващ, присъстващ



и т.н – би била идеализирана представа. Означава, че зелена светлина е, ако СЪЗДАВАМЕ заедно усещания за сигурност, уют, откритост – в контраст, ако живеем като в “минно поле” от страхове като “Как да се държа сега, така че да не го предизвикам да избухне/избяга?” то това е достатъчно красноречив червен флаг, на който искрено ви напомням да не обръщате гръб…



ВЪПРОС:
(публикуван без редакции)

Здравейте,
Искам да ви помоля за съвет
Не спирам да мисля за приятеля ми с който се разделихме преди две седмици.
Той се държеше ужасно с мен караше ме да се чувствам ненужна ,подценяваше ме и не ме разбираше живяхме заедно няколко месеца надеждите и очакванията ми бяха други .
Един ден се опитах да говоря с него той почна да се държи арогантно и агресивно и аз си тръгнах а щях да преобърна живота си за този човек той е от типа мъже дето търсят тип не жена а домакиня и само изискват без да дават нищо .
Но въпреки моето решение много ми липсва и осъзнах че го обичам истински….
След раздялата ни му писах два пъти като признах че го обичам и че ми липсва а той отново не направи нищо за да оправим връзката си
Което не го очаквах понеже и той твърдеше че ме обича каза ми че това е затворена страница и живота продължава че той сам няма да остане в същото време мъже искат да излизат с мен а аз нямам желание да видя никой .
Това е първият мъж който не се е борил за мен което ме навежда на мисълта че той не е изпитвал нищо към мен .
И от тогава съм много депресирана пия антидепресанти нищо и с никой не ми се прави нямам желание за нищо надявам се скоро да отмине това …
Аз съм слаб човек трудно преживявам промени и се чувствам много зле …бях сигурна че това е Човекът 🙁




Отговорът ми:


Здравейте!

Това, което прилича на любов, невинаги е любов. Проявата на любов винаги е проява на самоизрастване, дори когато любовта цели не собственото, а чуждото израстване.
Именно чрез стремежа към развитие ние се развиваме.



Горното е цитат на Морган Скот Пек.



Чудех се дали да публикувам този пост в групата. Защото грамотността на постовете е изключително важна за това до колко един човек има капацитета да работи със себе си – не е единственото условие, но да кажем, че е сред важните.



И сега ще обясня защо пиша това така директно и провокиращо в самото начало – не е за да Ви засрамвам или за да се подигравам, не. А за да Ви насоча искрено към това да инвестирате в себе си – в образованието си, в развитието си като човек и жена! Защото едва тогава животът Ви ще изглежда различно.



Мъчно ми е като чета какво сте написала – много. Имате профил на типичния съзависим човек – наричате любов нещо, което е всичко друго, но не и любов. Нарича се всъщност “травматична връзка”. Тогава, когато човек е изцяло с фокус в партньорските отношения, не е удовлетворен по други линии, няма усещане за лични стабилност, посока, цел, смисъл. И се вкопчва, става зависимо бебе, което иска да бъде хранено с любов и внимание – и това внимание, даже през грубостта и студенината, се възприема като заинтересованост…



Кажете ми, моля, кои са тези качества, които бившият Ви партньор има, които го правят КАЧЕСТВЕН и НАДЕЖДЕН партньор?! Кое прави този човек да бъде ЖЕЛАН от Вас за дългосрочни отношения?!





Тук е разковничето за какво всъщност говорим –



а именно за едни болни отношения, основани на слепи петна, травми, сенки, неосъзнатост и много болка. Такива отношения за черна дупка – в един момент поглъщат и рушат всичко наоколо – всеки друг стълб, който може да имаме в живота си – като професия, приятелства, семейство, хоби, смисъл, цел…



Самата Вие губите смисъл, когато насилникът вече не е в живота Ви – този неглежиращ, груб и студен човек определя Вашия свят! Това е УЖАСЯВАЩО! Това са етикети спрямо него, в същото време е отрезвяващо да ги назовем и такава честност има силата да ни свали на земята.







Мъчно ми е, защото жени като Вас са в статистиките после – останали с мъже, които ги неглижират и насилват. Разбира се, има го и обратния сценарии, насилието далеч не е единствено междуполов проблем.



С тази зависимост, с тази липса на фокус в самата Вас, с липсата (или поне така изглежда от написаното) на себерефлексия, на развитието и независимостта Ви, си правите много лоша услуга – за която в годините тепърва ще си давате сметка! Имате шанса да работите СЕГА по това да обърнете посоката и да се свържете качествено със себе си. Да е учите да се грижите за психичното и емоционалното си здраве и да ОТСЯВАТЕ хората, които допускате!



Както и да създадете от себе си човека, който искате да сте – за да имате какво да предложите насреща в едни здравословни отношения също.





Те не са въпрос на късмет – да бъдем с надежден партньор, който е грижовен,



присъстващ, стабилен, консистентен в думи и действия, нужно е и насреща да имаме тези качества, които да вложим във връзката. А те са на първо място към нас самите.








За себе си дали сте надежден партньор? Към себе си мила и грижовна ли сте? На мен ми звучи като да се неглижирате жестоко, само и само да спечелите компанията на друг човек. Това не е грижа и любов към себе си в никой случай.



И не го пиша като упрек – убедена съм, че сте имала труден живот и Ви съчувствам за това. Сигурно сте живяла в нелеки условия и Ви е трудно да изградите друго поведение и отношение към себе си. Това не значи, че е невъзможно! А че ще отнеме време и aнтидeпрecaнтите ще са само патеричка по пътя, но не и решение, имайте предвид.



Само прочетете внимателно следното, което сте написала:



“Той се държеше ужасно с мен караше ме да се чувствам ненужна ,подценяваше ме и не ме разбираше.”



“…той почна да се държи арогантно и агресивно и аз си тръгнах а щях да преобърна живота си за този човек той е от типа мъже дето търсят тип не жена а домакиня и само изискват без да дават нищо.”



Но въпреки моето решение много ми липсва и осъзнах че го обичам истински….



See Also

Кое Ви липсва?
Заради кое го обичате?



Това са съвсем сериозни въпроси. Когато чувам от хората отговори като “Ами просто имаме такава химия…” или “не мога да обясня, но като съм с него/нея и ми е толкова приповдигнато…” е ясно накъде отиват нещата – към травма връзка.



В тези отношения Вие сте дете – малко, уплашено момиченце, просещо любов.



Убедена съм, че поне с единия от родителите си сте имала същата динамика.






Слагам няколко материала за самопомощ – прочетете ги внимателно и си дайте време с тях. Всичко е във Вашите ръце и искрено се надявам да си помогнете и Ви пожелавам след една година животът Ви да изглежда коренно различно!



Ако целта ви е да бъдете обичани, няма да я постигнете


Любовта като съзависимост и саможертва


Как да постъпя, ако съм в токсична среда?


Морган Скот Пек: Любовта е разумна


Как да помогна на другите да видят проблемите си?


Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост


Ценен подкадят епизод за съзависимостта


Успех!








Клипът на Матю:















View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top