Пиша тази статия, защото вярвам, че осмислянето на фантомните желания и страхове, които обитават нашето несъзнавано, е ключово за разбирането на редица самосаботиращи поведения и хронични междуличностни конфликти. Целта ми е да изследвам как тези несъзнавани фантазии – били те за всемогъщество, сливане или нужда от наказание – се превръщат от вътрешен психичен факт във външна, поведенческа реалност.
Започвам с това, че разликата между мисли и фантазии в контекста на психоанализата е съществена, макар и понякога термини като “несъзнавана фантазия” (често изписвана като phantasy с “ph” в Клайнианската школа, за да се отличава от съзнателната fantasy с “f”) и “мислене” да са тясно преплетени.
Мисли (Thought)
В психоанализата мислите обикновено се свързват с вторичния психичен процес, който е характеристика на Его-то (Аз-а).
Мисленето се управлява от принципа на реалността, което означава, че е съобразено с външния свят, логиката, времето и причинно-следствените връзки.
Целта на мисленето е да отложи удовлетворяването на нуждите и желанията на То (Ид) до момента, в който може да бъде постигнато по реалистичен и социално приемлив начин.
Обикновено мислите са съзнателни или предсъзнателни (лесно достъпни за съзнанието) и се свързват със словесни представи. Те са резултат от умствена дейност, която се стреми към адаптация и решаване на проблеми.
Фантазии (Fantasy/Phantasy)
Терминът фантазия (или фантазъм) има по-широк и по-дълбок смисъл в психоанализата, особено когато се отнася до несъзнаваната фантазия (phantasy).
Фантазиите са по-близки до първичния психичен процес (характерен за То) и се управляват от принципа на удоволствието. Те се стремят към незабавно символично удовлетворяване на инстинктивните желания или изразяване на вътрешни конфликти.
Фантазията е въображаем сценарий, в който се изпълнява (често в изкривен от защитите вид) някакво несъзнателно желание или се преработват силни афекти.
Несъзнавана фантазия (Phantasy)
Според Мелани Клайн и нейните последователи, несъзнаваната фантазия е психичното проявление на инстинктивните нагони и лежат в основата на всеки психичен процес. Те са винаги активни и са умствената репрезентация на телесните процеси и на отношенията с вътрешни и външни обекти. Те формират и оформят мисленето, сънищата, симптомите и защитните механизми.
Съзнателна фантазия (Fantasy)
Това са дневните блянове (daydreams) – съзнателни въображаеми сценарии, често служещи за компенсаторно изпълнение на желания или за кратка “регресия” за отдих.
Ключови разлики
Накратко, мисълта е инструмент на Его-то за справяне с реалността, докато фантазията (особено несъзнаваната) е основополагащото съдържание на психиката, което дава израз на вътрешните нагони и обекти, и от което в крайна сметка се развива и мисленето. В психоаналитичната терапия често се цели несъзнаваната фантазия да бъде превърната в съзнателна мисъл, за да може да бъде обработена и интегрирана.
Пример – несъзнавана фантазия за вина и наказание
1. Несъзнаваната фантазия (Източникът)
Човекът, без да осъзнава, носи дълбоко в себе си несъзнавана вина, свързана с ранни детски преживявания (напр. агресивни импулси към родител, желание за премахване на съперник – брат/сестра, или чувство, че е отговорен за нещастието на другите).
Емоционалното ядро е подсъзнателното убеждение, че е „лош“ или „заслужава да страда“, и че трябва да бъде наказан за тези импулси или чувства.
Проявлението в мислите (Вътрешен диалог) – несъзнаваната фантазия рядко се появява в главата като ясна картина (“Трябва да бъда наказан”), а се проявява като повтарящи се, ирационални мисловни модели:
-
-
Самосаботиращи убеждения: “Няма значение колко се старая, в крайна сметка винаги ще се проваля.”
-
Неадекватност: “Не съм достатъчно добър, за да получа тази работа/връзка/успех.”
-
-
Очакване на катастрофа: При всяко положително събитие, вътрешен глас казва: “Това е твърде хубаво, за да е истина. Нещо лошо предстои да се случи, за да компенсира.” (Това е механизъм за “ограничаване на щастието”).
Проявление в поведението (Действията) – Фантазията за необходимост от наказание се превръща в саботиращо поведение, което реално създава негативните последици, които подсъзнанието очаква:
-
-
Професионално самосаботиране: Човекът е на път да получи повишение или да завърши важен проект, но в последния момент несъзнателно прави грешка (напр. изпраща непълен доклад, закъснява за решаваща среща), което води до провал или загуба.
-
-
-
Финансово самосаботиране: Често вземане на лоши финансови решения или импулсивни разходи веднага след получаване на голяма сума пари, за да се върне в състояние на “недостиг” или “загуба”.
-
-
Избор на партньори: Несъзнателно избира партньори, които са емоционално недостъпни, критични или които го нараняват, за да преживее отново и отново желаното (от несъзнаваната фантазия) наказание.
В този пример, несъзнаваната фантазия служи като невидим сценарий, който насочва човека да създава в реалния си живот ситуации, които потвърждават неговото подсъзнателно очакване за наказание. Човекът се чувства “нещастен” или “неуспял”, но не може да свърже това чувство с вътрешната си нужда да изкупи несъществуваща или ирационална вина.
Фантазия за всемогъщество (Омнипотентност)
Тази фантазия често произтича от ранното детско преживяване, при което бебето (за кратък период) има усещането, че всички негови нужди и желания се изпълняват мигновено, създавайки илюзията, че мисълта му е действие.
Проявление в Мислите
-
-
Ирационална Вяра в Контрола: “Ако мисля достатъчно позитивно/силно за нещо, то ще се случи.“
-
-
-
Игнориране на Реалността: “Правилата и ограниченията не важат за мен.“ или “Мога да свърша цялата работа за една нощ, няма нужда да планирам.”
-
-
-
Отричане на Зависимостта: Убеждението, че човек може да постигне абсолютно всичко сам, без чужда помощ, ресурс или късмет.
-
-
Магическо Мислене: Вярване, че външни събития могат да бъдат променени или контролирани единствено чрез вътрешни състояния или ритуали.
Проявление в Поведението
-
-
Рисково Поведение: Поемане на абсурдно големи рискове (финансови, физически или правни), защото човекът вярва, че е непобедим или че може да контролира изхода независимо от обективните вероятности.
-
-
-
Пренебрегване на Здравето: Игнориране на предупредителни знаци за здравето, защото фантазията внушава, че тялото ще се “самоизлекува” или “няма да го засегне”.
-
-
-
Хиперактивност/Мания: Постоянно започване на нови проекти, даване на невъзможни обещания и демонстриране на нереалистична самоувереност в професионален или личен план.
-
-
Трудност в Приемането на Критика: Тъй като фантазията изисква съвършенство, всяка критика се възприема като унищожение на самооценката и се отхвърля агресивно или с пълно отричане.
Фантазия за Зависимост/Сливане (Симбиоза)
Тази фантазия често се корени в липсата на здрава сепарация и индивидуация от първичния обект на грижа (напр. майката) или в страха от изоставяне. Желанието е за връщане към състояние на неразграничена цялост, където нуждите се разбират и задоволяват автоматично.
Проявление в Мислите
-
-
Размити Граници: Усещане, че емоциите на другия човек (особено партньора) са собствени емоции.
-
-
-
Страх от Различност: “Ако партньорът/приятелят ми има различно мнение или интерес, това означава, че не ме обича (или че връзката е в опасност).”
-
-
Идеализация/Обезценяване: Мислите се люлеят между пълна идеализация на някого (“Той/Тя е моето всичко, без него/нея не мога”) и пълно обезценяване при най-малкия знак за дистанция.
Проявление в Поведението
-
-
“Емоционално Залепване”: Непрекъсната нужда да се знае къде е партньорът, какво прави и какво мисли. Избягване на всякакви дейности, които биха могли да създадат дистанция или индивидуално пространство.
-
-
-
Изтриване на Личността: Адаптиране на собствените интереси, хобита, дори стил на обличане, за да пасне напълно на обекта на сливане.
-
-
-
Панически реакции при раздяла: Дори кратка раздяла или промяна в плановете се преживява като заплаха за оцеляването или като изоставяне, водеща до прекомерна тревожност, обаждания или драматични сцени.
-
-
Неспособност за вземане на решения: Чувство за парализа при нужда от самостоятелно решение, тъй като несъзнавано се очаква “другият” да знае и да поеме отговорността.
Чрез превръщането на несъзнаваната фантазия в съзнавана мисъл и вербален израз, започваме процес на емоционална индивидуация. Това ни позволява да пишем собствена, осъзната история, както казвам – да сме автори на живота си. До толкова, до колкото е постижимо и възможно тук и сега! Разбирането на фантазията е решаваща стъпка към възвръщането на свободата ни да избираме, вместо да повтаряме същите цикли отново и отново.
Добавям и видео, което обсъжда разликите между съзнателната фантазия (Fantasy) и несъзнаваната фантазия (Phantasy) от психоаналитична гледна точка: A psychoanalytic talk on the differences between Fantasy and Phantasy.
Използвани източници:
-
-
Фройд, Зигмунд (Freud, Sigmund). “Отвъд принципа на удоволствието“ (Beyond the Pleasure Principle). (1920). Тази работа въвежда концепцията за “Насилствена повтаряемост“ (Repetition Compulsion) – несъзнаваната тенденция на индивида да повтаря болезнени преживявания. Тази концепция често се свързва с несъзнаваната вина и нуждата от самонаказание, която се проявява като самосаботиращо поведение.
-
-
-
Фройд, Зигмунд (Freud, Sigmund). “Аз и То” (The Ego and the Id). (1923). Развива модела на Суперегото като носител на съвестта и критиката, което може да бъде брутално и несъзнателно да изисква наказание.
-
-
- Клайн, Мелани (Klein, Melanie). “Ранните етапи на едиповия конфликт” (The Early Stages of the Oedipus Conflict). (1928). Клайн задълбочава разбирането за архаичните психични механизми. Концепцията за всемогъщ контрол (Omnipotent Control) е централна в Параноидно-шизоидната позиция, където детето фантазира, че контролира външни обекти чрез мисли.
-
Малер, Маргарет (Mahler, Margaret S.). “Психологическото раждане на човешкото бебе: Симбиоза и индивидуация” (The Psychological Birth of the Human Infant: Symbiosis and Individuation). (1975). Тази класическа работа описва фазата на симбиозата в развитието на детето, където то преживява себе си като слято с майката. Неуспехът на здравословната индивидуация от тази фаза може да доведе до несъзнавани фантазии за сливане в зряла възраст.
