Now Reading
Симптомите на детето в семейните отношения

Симптомите на детето в семейните отношения

Семейната йерархия като динамична структура – йерархия, скрити коалиции и тайният език на детските симптоми

 

В съвременната психология семейството се разглежда като сложна, жива система – “танц”, в който всяко движение на единия партньор предизвиква автоматична реакция у другия. Когато едно дете прояви симптом – било то депресия, агресия, училищен неуспех или дори физическо заболяване – системният подход ни учи да не търсим “повредата” само в него. Вместо това е нужно да погледнем под повърхността на семейната структура, където се крият нарушените граници, разместените йерархии и онези невидими съюзи, наречени крос-генерационни коалиции.

 

 

В тази статия съм съчетала структурната мъдрост на Салвадор Минухин със стратегическата проницателност на Клоуи Маданес и Тони Робинс, за да ни предложа цялостен модел за разбиране и трансформиране на семейните отношения.

 

 

Холони и йерархия

 

Всяко здраво семейство е изградено от подсистеми, наречени “холони” (от гръцки – единица, която е едновременно цяло и част от по-голяма система).

 

Съпружеският холон: Това е сърцето на семейството. Той изисква ясни граници, за да защити интимността на партньорите от вмешателството на деца, свекърви или кариерни изисквания. Основното влияние на този съюз е отслабването на съпружеската подсистема (холон), която трябва да бъде основата на семейството. Когато майката пренасочва своята емоционална инвестиция и лоялност към детето, тя създава дистанция със съпруга си, което често води до чувство на изолация у него. Този тип коалиция прави невъзможно функционирането на родителите като единен екип, тъй като съпругът започва да се възприема като аутсайдер в собствената си семейна система.

 

 

Родителският холон: То е като “изпълнителният екип” у дома, който отговаря за най-важните задачи: грижата, възпитанието и поставянето на ясни правила. Той се ражда в момента, в който двойката стане семейство с деца, и изисква от тях да бъдат “капитаните” на кораба, за да осигурят на децата чувство за безопасност и ред. Този холон трябва да е гъвкав и да се променя според възрастта на децата, като винаги поддържа здравословен баланс между авторитет и подкрепа. Ако се разколебае и не действа единно, децата често несъзнателно “грабват властта” чрез проблемно поведение, за да принудят родителите си отново да заемат лидерските си позиции.

 

 

Холонът на братята и сестрите е първата “социална лаборатория”, в която детето попада още преди да излезе в реалния свят. Като малко “мини-общество” у дома, където децата се учат на най-важните житейски умения:

  • Тренировъчна площадка за отношения: Тук братята и сестрите експериментират със сътрудничеството, здравословното съревнование и изкуството на преговорите.
  • Подготовка за бъдещето: Как да отстояваш себе си и как да бъдеш част от екип – се пренася по-късно в училището, приятелските кръгове и работата.
  • Нужда от автономия: За да функционира правилно, тази подсистема трябва да има свои граници, които родителите да уважават, без да се намесват прекомерно във всяко малко спречкване.
  • Защита срещу коалиции: Здравият холон на братята и сестрите предпазва децата от това да бъдат въвлечени в “триъгълници” или скрити съюзи с един родител срещу друг.

 

 

За да функционира тази система, тя се нуждае от ясна йерархия.
Родителите заемат “висша позиция” не за да доминират, а защото носят отговорност за оцеляването и благополучието на децата си. Когато тази йерархия е стабилна, децата се чувстват сигурни. Когато обаче тя се деформира, се появява т.нар. йерархично несъответствие – състояние, при което детето, макар и малко, започва да контролира цялата система чрез своите проблеми/симптоми.

 

 

Например и когато майката използва детето като съюзник, тя несъзнателно му дава правото да съди или контролира бащата, което подкопава бащиния авторитет. Това води до цикъл, в който бащата става или прекалено суров, за да си върне властта, или се оттегля в периферията на семейството, което допълнително засилва връзката между майката и детето.

 

 

 

Шестте човешки нужди – горивото на система

 

 

Защо хората влизат в конфликти и защо децата развиват симптоми? Според модела на Клое Маданес и Тони Робинс, всяко наше действие е мотивирано от опита ни да задоволим шест фундаментални нужди:

 

 

  1. Сигурност: Нуждата да знаем, че сме в безопасност и можем да избегнем болката.
  2. Разнообразие: Нуждата от промяна, изненада и предизвикателства.
  3. Значимост: Нуждата да се чувстваме специални, важни и нужни.
  4. Любов и Свързаност: Нуждата от близост и принадлежност.
  5. Растеж: Нуждата да се развиваме интелектуално и духовно.
  6. Принос: Нуждата да даваме на другите отвъд себе си.

 

 

В дисфункционалните семейства тези нужди се задоволяват по парадоксални начини.
Ако един баща не се чувства значим в кариерата си, той може да търси значимост чрез тирания у дома. Ако майката не получава любов от съпруга си, тя може да потърси прекомерна свързаност с детето си, образувайки разрушителна коалиция.

 

 

Забраненият тригълник – какво представляват крос-генерационните коалиции?

 

 

Най-опасното явление в семейната геометрия е крос-генерационната коалиция. Тя възниква, когато единият родител се съюзи с детето срещу другия родител. Това често е прикрит съюз, при който майката може да споделя с дъщеря си колко “студен” е бащата, превръщайки детето в свой емоционален довереник. Този “забранен” съюз обръща естествения ред в дома с главата надолу – детето, което по право трябва да бъде обгрижвано и водено от родителите си, изведнъж получава огромна, но непосилна власт над възрастните.

 

 

За да поддържа този крехък баланс и да отклони вниманието от тлеещите конфликти между майката и бащата, то често започва несъзнателно да “произвежда” симптоми –като лош успех, нощни страхове или агресивно поведение – които действат като парадоксално лепило за брака. Докато единият родител и детето са емоционално “вплетени”, другият (често бащата) бива изтласкан в периферията на семейната система, което само задълбочава неговата изолация и засилва симптоматичното поведение на малкия “спасител”. В крайна сметка детето се озовава в капана на опустошителен конфликт на лоялност: то чувства, че за да остане близо до единия родител, трябва неминуемо да предаде другия, което е истинска рецепта за емоционално изтощение и сериозни психологически трудности в бъдеще.

 

 

Последиците са опустошителни:

 

 

Конфликт на лоялност: Както написах горе, детето е принудено да “предаде“ единия родител, за да бъде лоялно към другия, което причинява огромен вътрешен стрес.

 

 

Загуба на авторитет: Родителят, срещу когото е насочена коалицията, губи способността си да възпитава, защото детето знае, че има подкрепата на другия възрастен.

 

 

Симптомът като “лепило”: За да балансира системата, детето често развива проблем (напр. нощно напикаване, фобия или отказ от училище), който принуждава воюващите родители да се обединят в грижата за него. По този начин симптомът парадоксално “спасява“ брака, но на цената на здравето на детето.

 

 

Симптомът като метафора и “спасителна операция”

 

 

Клое Маданес въвежда революционната идея, че детското страдание често е метафора за проблемите на родителите. Например, дете, което “краде” бонбони от магазина, може метафорично да изразява усещането, че вкъщи се “краде“ любов или внимание чрез извънбрачна връзка на родител. Също трудностите на детето в училище могат да бъдат метафора за нежеланието на майката да се върне на работа или за несъгласието на бащата с нейните житейски избори. Когато родителите спорят за дисциплината на детето, те често всъщност изразяват своето взаимно недоволство и липса на уважение, които не смеят да адресират директно.

 

 

Джей Хейли описва типичния цикъл на некомпетентност, който поддържа тези симптоми:

 

 

  1. Бащата е некомпетентен: Той е депресиран, дистанциран или отхвърлен.
  2. Детето проявява симптом: То започва да се държи лошо или се разболява.
  3. Майката е безпомощна: Тя опитва да се справи, но не успява, което я вкарва в коалиция с детето.
  4. Бащата се активира: Той се принуждава да се намеси, проявява компетентност и временно възстановява йерархията.
  5. Детето се успокоява: Щом родителите са заедно в ролите си, нуждата от симптома отпада.
  6. Майката става по-уверена: Цикълът се затваря, докато следващото напрежение не го рестартира.

 

 

Този “цикъл на некомпетентност” е като невидима пиеса, която се играе в много домове, без никой да подозира, че следва сценарий. Ето как да го разберем по-просто:

 

 

Представете си семейството като жив организъм, който винаги се опитва да запази равновесие. Когато бащата е емоционално “изключен”, отсъстващ, може да е депресиран, това създава празнота в управлението на дома. Детето, което е като фин емоционален радар, усеща, че корабът потъва, и несъзнателно решава да натисне “паник бутона”, като започне да прави бели, да проявява агресия или да боледува.

 

 

В този момент се случва нещо парадоксално: детето става “лошо”, за да направи родителите си “добри”. То дава на майката и бащата обща мисия – да го спасяват. Майката първоначално се опитва да се справи сама, но се проваля, което принуждава “дистанцирания” баща най-после да се активира и да покаже авторитет. Детето вижда родителите си да действат като екип, успокоява се, че всичко е под контрол, и симптомът му магически изчезва.

 

 

Проблемът на този кръг е, че той е “лепило” за брака, но на твърде висока цена. Детето се превръща в “защитник” на семейството, който трябва да бъде проблемен, за да държи родителите си ангажирани един с друг. Терапията цели да разбие този цикъл, като научи родителите да удовлетворяват нуждите си от значимост и близост директно един от друг, без да използват поведението на детето като повод да се съберат.

 

 

 

Пътят към пробива: терапевтични техники

 

 

See Also

За да се постигне “Пробив във взаимоотношенията”. терапевтът използва арсенал от мощни инструменти:

 

 

1. Присъединяване: Терапевтът заема три позиции на близост:

 

  • Близка: За да потвърди опита на членовете.
  • Средна: За да проследи “танца“ на семейството без намеса.
  • Дистанцирана: За да наложи граници като експерт.

 

 

2. Разиграване: Вместо да слуша разкази за проблемите, терапевтът кани семейството да “разиграе“ конфликта в кабинета. Това позволява да се видят автоматичните транзакции – кой прекъсва, кой се оттегля и кой образува коалиция.

 

 

3. Техники на преструването: Маданес често моли детето да се преструва, че има симптом (напр. страх от вещици), а майката – да се преструва, че го успокоява. Когато симптомът стане доброволен и част от игра, той губи своята неволева власт над йерархията.

 

 

4. Включване на “периферния” родител: Ключът към успеха често е активирането на бащата. Когато бащата бъде поставен в ролята на дисциплиниращ или грижовен фактор, коалицията майка-дете се разпада, а детето се освобождава от ролята на “защитник“ на майката.

 

 

Практически съвети – как да променим статуквото у дома?

 

 

Ако усещате, че детето ви е станало “носител на симптом”, можете да опитате следните стъпки, вдъхновени от стратегическата терапия:

 

 

  • Променете опита за решение: Ако натякването не работи, спрете го. Опитайте нещо коренно различно – например, използвайте хумор или “позитивна санкция”.

 

  • Укрепете съпружеския съюз: Отделете време за “изпълнителни срещи” на обществено място, където да обсъждате проблемите, без децата да бъдат свидетели или посредници.

 

  • Използвайте “ритуали”: Създайте нови ритуали на себегрижа, ритуали за празнуване на малките победи. Нека са свързани с обичани от вас дейности, които можете да споделите заедно.

 

  • Разпознайте нуждите на партньора си: Вместо да критикувате, попитайте се: “Коя негова нужда не е задоволена – от сигурност или от значимост?”

 

 

Поддържането на семейния живот идва от способността ни да виждаме себе си като част от едно цяло. 

 

 

Целта на всяка интервенция е да се премине от промяна от първи ред – повърхностна корекция на поведението. към промяна от втори ред – трансформация на правилата на системата. Когато родителите възстановят своята функционална йерархия и се научат да си дават сигурност и значимост един на друг, детето най-после е свободно да спре да бъде “спасител” и да се върне към своята най-важна задача: просто да бъде дете. В края на краищата, любовта е най-великият инструмент за растеж, а семейството е мястото, където се учим на най-висшето изкуство – да живеем заедно.

 

 

Успехът в терапията изисква решение в корена. Това означава преминаване от промяна от първи ред – повърхностна корекция на поведението към промяна от втори ред -трансформация на самите правила на системата и йерархията. Когато родителите застанат на върха на йерархията като обединен фронт, те освобождават детето от тежестта да ги “спасява” чрез своята болест, позволявайки му да се върне към своята естествена роля.

 

 

 

Използвани източници:

  • Madanes, C. (1981). Strategic Family Therapy.
  • Madanes, C. (2009). Relationship Breakthrough.
  • Minuchin, S. Family Therapy Techniques.
  • Olson, R. B. Strategic Family Therapy for Dysfunctional Parents.

 

 

 

 

Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top