Ако не се привържа твърде много, няма да бъда наранен/а.
Ако показвам, че съм независим/а, няма да ме изоставят.
Ако се държа така, сякаш не ми пука, ще ме искат повече.
Емоционалната
сигурност не е
следване на правила, потискане на емоции или приемане на заучени поведения…
А е последователна вътрешна работа с дълбоко вкоренените подсъзнателни модели, които оформят взаимоотношенията ни.
Също е връзка с тялото ни, с чувствата и нуждите – най-вече е познаване и доверие в нас самите. Спокойствие в собствената ни кожа.
Още от ранна възраст научаваме как да получим любов, внимание и сигурност от другите.
Ако любовта е била условна – например, базирана на постижения, на подчинение или на потискане на емоции и нужди – ние приемаме убеждението, че това, което сме, не е достатъчно и че трябва да „изпълняваме роля“, за да заслужим любов!
Пример: Дете, което е получавало одобрение само, когато е било послушно, справящо се, може да порасне като възрастен, който демонстрира увереност, но всъщност се страхува да покаже уязвимост, тоест няма връзка с целостта си, в която има всичко.
Уязвимостта се
превръща в сянка,
в нещо срамно, което трябва да се крие… И се стига до играене на роли, които
да я скриват.
Стига се до „правила” като: „не пиши първи/а“, „дръж се потайно“ или „отговаряй със същото темпо“, мислейки, че така ще изглеждаме „стойностни“.
Докато всъщност имаме нужда от връзка с тялото, с дишането, с нервната система, от промяна на вярванията/убежденията, които ни движат, на вътрешния ни диалог!
Вместо да се преструваме на сигурни, нека изградим истинска емоционална безопасност в себе си.
Вместо да играем игри, нека развием автентична себеоценка и увереност.
Вместо да се насилваме да се дистанцираме, нека се научим да се чувстваме комфортно със своите истински емоции.
Истинската сигурност не е безчувственост
и непоклатимост във всеки момент.
Не е нужно да си „недостъпен“,
за да бъдеш желан.
Не е нужно да изглеждаш „силен“,
за да си обичан.
Истинската привлекателност идва от това
да бъдеш в мир със себе си.
Не от играенето на роля, която прикрива болката.
(Част от)
Емоционалната зрялост е:
- Да почиташ болката си, без да я потискаш;
- Да чувстваш палитрата от чувства, която всички хора носим;
- Да се грижиш за нуждите си;
- Да поставяш граници;
- Да си присъстващ със себе си дори когато ти е трудно, без да търсиш веднага спасение “навън”;
- Да осъзнаваш, че реакциите ти са твоя отговорност, дори когато другите предизвикват болката ти;
- Да умееш да комуникираш уязвимо и ясно, без да обвиняваш или манипулираш;
- Да разпознаваш повторяемите си модели във връзките и да се учиш от тях, вместо да ги повтаряш несъзнателно;
- Да не бягаш от конфликта, а да го използваш като врата към по-дълбоко свързване;
- Да приемаш, че хората имат свои граници, нужди и ритъм — и това не е заплаха, отхвърляне или оценка спрямо теб;
- Да правиш разлика между настоящето и миналото — и да не позволяваш на старите травми да диктуват сегашните ти избори;
- Да проявяваш уважение към другите и в моменти на неразбирателства;
Любовта от другите няма да заличи напълно вътрешната празнота, ако не сме готови да се срещнем с нея – нежно, търпеливо, осъзнато.
Пътят към свързване не минава през стратегия, а през автентичност.
Полезни и по-подробни статии, които да ви подкрепят, са:
Никога няма да получа любовта, от която се нуждая
Наръчник за саморегулация на емоциите
3 изцеждащи истории, които разказваш на себе си
Как да преформулирам грешките в мисленето си?
Автентичността към себе си – що е то?
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
