Тук ще отделя време на любима за мен тема – опитвaйки максимално да я обхвана, така че да е разбираема, включвайки най-основното. Ако сте тук, значи темата ви вълнува – намирам я за ключова, ако искаме да разбираме себе си и отношенията си по-добре.
Защо привързаността има значение?
Стилът на привързаност се отнася до начина, по който се отнасяме към себе си, а след това и към другите хора в интимни отношения. Това най-често включва партньорски връзки, но може да означава също приятелства, родителски отношения или връзки с авторитетни фигури – в тази статия ще разгледаме как стиловете се проявяват най-силно в романтичните отношения.
Произход на Теорията за Привързаността
Теорията за стиловете на привързаност възниква през 50-те и 60-те години на XX век, когато в психологията става популярно “да обвиняваш родителите си за всичко”.
Двамата психолози, които стоят в основата на тази теория, са Джон Боулби (John Bowlby) и Мери Ейнсуърт (Mary Ainsworth).
Те създават експеримента, наречен “Странна ситуация” (The Strange Situation). В него те поставят бебе в стая, карат родителя да напусне стаята, а след това въвеждат непознат. Наблюдавано е как бебето взаимодейства с непознатия и как реагира на родителя, когато той напуска и когато се връща.
Отговорите на детето са категоризирани в четири различни модела на отговор, които обикновено корелират с индивидуалния стил на привързаност в зряла възраст. Като цяло, ако не сме успели да формираме сигурна привързаност до двегодишна възраст, е вероятно да имаме проблеми по-късно в живота.
Четирите Стила на Привързаност
Стиловете, които не са здрави и адаптивни, се наричат несигурни (insecure).
Четирите стила са: Сигурен (Secure), Тревожен (Anxious), Избягващ (Avoidant) и Тревожно-избягващ (Fearful Avoidant).
Разпределение на стиловете в населението:
- Сигурен: Приблизително 60%.
- Тревожен и Избягващ: Общо около 40% (приблизително по 20% всеки).
- Тревожно-избягващ: Около 2% от населението.
Важно е да се знае, че стилът на привързаност не е фиксиран (за разлика от Майерс-Бригс или Енеаграма). Ако сме несигурно привързани (тревожни, избягващи или тревожно-избягващи), можем активно да работим върху излекуване, израстване и промяна на стила си, за да достигнем сигурна привързаност – това изисква интензивна работа върху себе си и сериозна ревизия на досега познатото статукво.
1. Тревожен Стил (Anxious)
Процент: Около 20% от населението.
Произход и Вярвания:
- Хората с тревожна привързаност са се научили много млади, че трябва прекомерно да изразяват нуждите си, за да бъдат задоволени. Това може да се случи, ако родителят е бил неотзивчив (болен, психически болен или претоварен самотен родител).
- Детето използва множество стратегии, за да привлече вниманието на родителя (плач, опити за шеги, а след това хвърляне на предмети или избухване в истерия).
- Като възрастни, те имат вътрешното убеждение: “Трябва да настоявамс изразяването на нуждите си, за да бъдат задоволени. Никой няма да се погрижи за мен, освен ако постоянно не се боря за това.”
Светоглед: “Аз не съм ОК, ти си ОК” (Това на езика на психологията ще рече – отрицателна представа за себе си и положителна представа за другите).
Поведение във Връзки:
- Основен страх: от изоставяне.
- Не са се научили да се самоуспокояват емоционално, а търсят успокоение през другите.
- Имат проблеми да са извън романтична връзка и не обичат да са сами за дълги периоди от време.
- Искат да се впуснат в отношения и да напредват бързо, опитвайки се да се подсигурят по всевъзможни начини, че няма да бъдат изоставени.
- Разчитат предимно на другите за удовлетворяване на нуждите си;
- Използват протестни поведения (наричани още активиращи стратегии!) — действия, които целят да накарат партньора им да им обърне внимание. Тези действия могат да включват: започване на скандал (защото скандалът осигурява фокусирано внимание), заплаха за напускане, излизане с трясък т.н. Тоест “актвивиращите стратегии” са свързани с търсене на близост, със задвижване към другия и към създаване на ситуации, в които въвличат друите.
- Мотивация: Тези действия се извършват с цел партньорът да ги последва, да обърне повече внимание и да ги успокои; не искат да си тръгнат наистина.
Тревожните хора подсъзнателно търсят партньори, които изглеждат много самодостатъчни и независими, за да могат да им „заемат“ от ресурсите си. Поради това често се срещат с отхвърлящо-избягващите типове.
2. Избягващ Стил (Avoidant) /
нарича се още Отхвърлящо-избягващ (Dismissive Avoidant)
Процент: Около 20% от населението.
Произход и Вярвания:
- Най-голям страх: от отхвърляне.
- Затова и нерядко интуитивно ползват стратегията “контраотхвърляне” – отхвърлят преди да са били отхвърлени, защото вярват, че това рано или късно ще се случи, когато другите видят “дефектността” и “недостатъчността” им.
- Често са имали родители, които не са можели емоционално да се регулират, които са прехвърляли отговорностите си на тях, неглижирали са ги емоционално, психически, в някои случаи и физически. Детето е трябвало да самоуспокоява се и да се грижи само за собствените си емоционални нужди, тъй като родителят не е бил надежден източник на ко-регулация (тоест взаимно успокояване с подкрепата на друг).
- Понеже най-често опитът показва, че са имали емоционално незрели родители, имащи нужда детето да ги обгрижва, в отговор то се научава да поставя стени между себе си и другите и да се превръща в емоционално недостъпен възрастен на свой ред.
Светоглед: “Аз съм OK, ти не си OK” (Положителна представа за себе си и отрицателна представа за другите). Те виждат себе си като способни и находчиви, а другите като твърде нуждаещи се и опитващи да вземат ресурсите им.
Поведение във Връзки:
- Те се справят с несигурната среда чрез отричане и емоционално потискане. Като възрастни често смятат, че детството им е било “страхотно”.
- Макар че това вярване “аз съм достатъчно добър” се поддръжа на повърността, а влизането в по-близки, интимни и романтични отношения, събужда в тях убеждения, свързани с “каквото и да правим, връзката ще се разпадне”, понякога клонящи повече към това да обвиняват себе си, друг път да виждат повече “недостатъчното” у другите, хиперболизирайки го и оправдавайки собственото си поведение с това – напр. “не го/я харесвам достатъчно, защото има крив нос”, прикриващо всъщност “нямам представа как да вляза в и/или поддържам тези отношения и понеже ще боли – бягам от сега”. Това запазва и усещането за личен контрол над ситуацията и доминация над другите – “Аз избирам!”
- Склонни са да се самозаблуждават (gaslighting themselves) и избягват интимността като чума, макар и несъзнателно с рационализации като примера, който дадох горе – при всички положения най-често свързани с нагласата “проблемът е отвън – няма човек, няма проблем!”
- Влизат в романтични връзки много бавно (обратно на тревожния тип, който е на бърз ход). Страхуват, че някой ще поиска твърде много от тях, че няма да могат да дадат достатъчно и ще се изложат, ще стане ясно, че “не стават”, опасват се да не видят самите себе си като “слаби” и в неприятна светлина, за да не загубят усещането, че контролират.
- Използват деактивиращи стратегии — начини да се отстранят емоционално от връзката, за да гарантират, че са добре.
Това може да включва: бягство в четене, видеоигри, или злоупотреба с наркотици, алкохол, храна.
Дективиращите стратегии можем да наречем “изключващи” – “изключвам се от реалността тук и сега и създавам илюзорна среда, в която аз властвам, аз определям, аз съм силният – тоест опасност няма!”
- Тъй като не са научили за ко-регулация (напомням: успокояване с подкрепата на друг), дълбоко вярват, че трябва да решат всеки проблем сами и не им е позволено, безопасно, нужно да молят за помощ. Дори го виждат като срамно и силно нежелателно. Отблъсква ги и в другите и най-често ги провокира да ги виждат като “слабаци”.
Интересно проучване показва, че докато тревожните хора се успокояват, ако някой ги държи за ръка в стресова ситуация, избягващите хора се стресират повече, ако някой е в стаята, защото се притесняват, че ще трябва да обгрижват и чуждите нужди.
Избягващите хора често погрешно се самоопределят като сигурни, заради поддържането на образа на “самодосатъчни”.
3. Сигурен Стил (Secure)
Процент: Приблизително 60% от населението.
Светоглед: „Аз съм ОК, ти си ОК“ (Положителна представа за себе си и положителна представа за другите).
Произход и Механизъм:
- Израснали са в достатъчно добра и безопасна среда, където техните физически и емоционални нужди са били задоволени, което е позволило на нервната им система да се развие. Тоест способни са и на отпускане, доверие и свързване, за разлика от останалите типове, които по-скоро се “изключват”, “пренапрягат” при близост.
- Сигурният човек е взаимствал позитивните черти и на тревожния, и на избягващия тип. Те знаят как да самоуспокояват се, но и как да започват интимни отношения и да се ко-регулират.
Поведение във Връзки:
- Чувстват се комфортно както сами, така и във връзка. Те не изпитват силен страх от това да бъдат сами (като тревожните) или от това да се ангажират (като избягващите).
- Имат естествено разбиране за това, къде свършват те и къде започва партньорът им. Те са добри в асертивната комуникация и знаят кога да се справят сами (самоуспокояване) и кога проблемът е общ за връзката.
- Поддържат здравословен баланс между независимост и взаимосвързаност.
- Сигурните хора изпитват тревожни или избягващи тенденции само когато това е ситуационно подходящо (напр. ако партньорът ги мами или ги задушава). Те нямат “минно поле” от ирационални емоционални тригери.
Забележка: Любопитното е, че сигурните хора нерядко погрешно се самоопределят като несигурни. Тъй като са се чувствали достатъчно в безопасност в детството си, за да критикуват родителите си (защото знаят, че родителят няма да ги напусне), те по-късно могат да възприемат тази си способност за критичност като знак за несигурност. Да бъдем сигурни не означава да бъдем “самодостатъчни”, което така или иначе не е възможно (поне не и, ако искаме да бъдем емоционално и психически здрави), а да умеем да се свързваме със собствените си чувства и нужди, да ги изразяваме с уважение и към нас, и към другите, да комуникираме открито, да търсим и предлагаме близост, подкрепа, да изразяваме мнението си и т.н.
4. Тревожно-избягващ Стил (Fearful Avoidant) / Дезорганизиран
Процент: Около 2% от населението.
Светоглед: „Аз не съм ОК, ти не си ОК“ (Отрицателна представа за себе си и отрицателна представа за другите).
Произход и Механизъм:
- Тревожно-избягващият тип заема негативните черти и на тревожния, и на избягващия стил. Те имат тревожни чувства и убеждения по линия на това, че не са достойни за любов (трябва да “измамят“ някого, за да ги обича), но и избягващото убеждение, че другите са ненадеждни и ще се опитат да вземат от тях.
- Това е най-сложният стил за навигиране.
- Научили са, че няма организирана стратегия за задоволяване на нуждите им. Родителите им са били непостоянни: понякога топли, а понякога плашещи, студени, опасни или пък неглижиращи и т.н., сменящи се крайности, което е ужасно объркващо и създава чувство на голяма несигурност – вътрешна и външна.
Поведение във Връзки:
- Тъй като нямат организирана стратегия, те използват дезорганизирана стратегия, като редуват активиращи (протестни) и деактивиращи (оттеглящи, изключващи) стратегии. Движат се към връзка, а след това се отдръпват, чувствайки се дезориентирани и объркани.
- Имат силен копнеж за близост, примесен с огромен страх от нараняване, изоставяне, тхвърляне, злоупотреба – това ги провокира да се движдат “хаотично” на шахматното поле на отношенията – особено с хора, към които се чувстват привлечени.
- Често започват много силно (като тревожните) “бомбардират“ любовно партньора си, но щом наближи ангажимент, се активират стратегиите им за избягване и търсят начини да си тръгнат, дори да сринат и унищожат отношенията.
- За разлика от сигурния тип, тревожно-избягващият се чувства избягващ, когато всичко върви добре (напр. по време на “медения месец” от връзката или при установяването на рутина – на ясен ритъм, в който другият им откликва и е достъпен). Те са в очакването, че “мина“ ще избухне и другият внезапно ще се откаже от тях.
- Често влизат във връзки с предварително изградена стратегия за изход. Те могат да се оплетат и да станат съзависими, но през цялото време имат твърд план в ума си да напуснат след определено време.
- Винаги търсят изходен маршрут или причина да напуснат, дори когато отншенията вървят добре.
Пътят към сигурната привързаност
Ако сте несигурно привързани, трябва да знаете, че надеждата е абсолютно възможна за всеки стил. 🙂
- Тревожните могат да се научат да вярват на себе си и да се обичат.
- Избягващите могат да се научат да имат здравословни взаимозависими отношения с други хора.
- Тревожно-избягващите могат да се научат едновременно да се уважават, да се самоуспокояват и да вярват на други хора.
В романтичните отношения не търсим това,
което е най-здравословно, а това, което ни е най-познато!
Ако сте свикнали с динамика, в която трябва да отстоявате прекомерно границите си или нуждите си, ще търсите продължение на това като възрастен, докато не излекувате стила си на привързаност.
Ако търсите ресурс за задълбочена работа за вашия стил на привързаност, горещо препоръчвам Personal Development School, ръководена от Тейс Гибсън (Thais Gibson). Тя е първият човек, когото съм чувала да говори за избягващия спектър не като за злодеи, а като за хора с дълбок вътрешен свят, чието поведение е резултат от травма.
Завършвам с това, че никой от нас не е “стил на привързаност”, ние сме човешки същества и носим определени характеристики – някои ни служат повече в зрелия ни живот, други по-малко, трети ни разрушават, но също са били стратегия за оцеляване преди. Затова имаме да разбираме себе си като цялостни човешки същества с богата душевност, вместо да се “пъхаме” в тесни кутийки. Статията и теорията за привързаността са ориентир, който може да ни служи – нека не се превръщат в затвор и (само)жигосване с диагнози. 🙂 Вярвам в потенциала на хората да се променяме и израстваме и от най-отчайващите обстоятелства – стига да поискаме и да започнем с първата крачка.
Други полезни ресурси, ако темата е жива за вас, са:
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
Излекувай срама, който те сковава | Насоки за самопомощ
Познавам ли своите вътрешни РОЛИ? (Статия за Самопомощ)
ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ – защо не мога да ги поставям?
Как да общувам безконфликтно? (Формула + Примери)
